Уикипедия

Югославска народна освободителна армия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Knochen (беседа | приноси)
85 редакции
Не съществува държава Югославия на политическата карта, за да може да бъде окупирана! Енциклопедията не е поле за политически изяви.
Ред 2:
[[Файл:Flag of the Democratic Federal Yugoslavia.svg|thumb|300px|Знаме на югославските партизани]]
 
'''Югославска народна освободителна армия''', съкратено '''ЮНОА''', ({{lang-sh|Narodnooslobodilačka vojska, NOV}}; {{lang-mk|Народноослободителна војска, НОВ}}) е [[комунизъм|комунистическа]] [[партизани|партизанска]] организация в окупирананесъществуваща след [[референдум за независимост на Черна гора|референдума]] от 2006 г. държава [[Югославия]] - през [[Втората световна война]].
 
Воюва от [[1941]] до [[1945]] г. срещу [[правителство на националното спасение на Милан Недич|правителството на националното спасение]], [[окупация|окупационните сили]] на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия]], [[Царство България]], [[балисти]]те, [[усташи]]те, [[хърватски домобран]], [[словенски домобран]], [[Четничество (Сърбия)|четници]]те.
 
В състава на югославските комунистически партизански сили се включват участници от всички [[етнос]]и и [[държава|държави]], образували се вследствие от разпада на Югославия, но най-многобройни сред тях са [[сърби]]те, [[хървати]]те и [[бошняци]]те. Съпротивителното движение придобива размах основно на планинската територия на [[Босна и Херцеговина]], Северна [[Черна гора]], Стара Херцеговина и [[Далмация]], като първо е създадена т.нар. [[Ужичка република]].
 
Началото на съпротивата се слага в [[Западна Сърбия]], но германски и български военни сили успяват да изтласкат подкрепените от [[съюзници]]те югославски партизани в [[Динарски планини|Динарите]], като по този начин обезопасяват важния стратегически коридор по долините на [[Морава]] и [[Вардар]] с оглед осигуряване на продоволственото и вещево снабдяване по него за [[Група армии „Е“]] в [[Гърция]], както и за [[Немски африкански корпус|африканския корпус]] на генерал [[Ервин Ромел]].
== Начало ==
[[File:Stjepan Stevo Filipović.jpg|дясно|мини|[[Смърт на фашизма, свобода на народа!]]]]
Началото на партизанската комунистическа съпротива в бивша Югославия се слага непосредствено след запомванетозапочването на [[операция Барбароса]] на [[22 юни]] [[1941]] годинаг. Същия ден в гора близо до [[Сисак]] в [[Хърватия]] се сформира първата лява партизанска формация в [[Югоизточна Европа]] срещу [[сили на Оста|силите на Оста]]. Партизанското движение, ръководено от [[Югославската комунистическа партия]], е относително лесно поставено на [[интернационализъм|интернационална]] основа предвид проповядваната комунистическа [[идеология]] от левите партизани сред народите на бивша Югославия. За това спомага както трансформацията на [[Кралство Югославия]] към [[федерация]] след [[Марсилски атентат|Марсилския атентат]], така и противопоставянето на комунистическата идеология на националистическата като способ за решаване на националния въпрос в бивша Югославия, т.е. в противотежест на господстващия [[национализъм]] сред държавите от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]].
 
Началото на организираното югославско партизанско движение се слага на среща на партизанския актив в село [[Столица (село)|Столица]] край [[Крупан]], [[Западна Сърбия]] на [[26 септември]] [[1941]] годинаг.
 
Съвещанието на партизанския актив отчита, че през периода юли-август 1941 г. партизанското движение на територията на бивша Югославия е вяло, в [[Словения]] и [[Хърватия]] не придобива очакваните размери, а от [[Македония (област)|Македония]] на съвещанието даже не присъства т.нар. секретар на ''Покрайнския комитет на Комунистическата партия на Югославия'' [[Методи Шатаров]]. Отчита се липса на координация и субординация между отделните ''покрайнски'' (ррегионалнирегионални) комитети, щабове и партизански единици. На съвещанието присъстват и вземат участие следните представители на Централния комитет на ЮКП:
 
* [[Йосип Броз Тито]]
Line 33 ⟶ 34:
* [[Раде Кончар]]
* [[Владо Попович]]
 
 
3. от Словения:
Ред 55:
 
== Развитие ==
Още през [[есен]]та на 1941 [[година]],г. югославското партизанско движение е поставено под ръководството на [[Тито]]. Излезлите като югославски партизани са от нисшите социални слоеве на [[население]]то и първоначално имат слаби успехи. До [[1943]] годинаг. те постепенно набират сила, а след [[Сталинградска битка|Сталинградската битка]] съпротивителното югославско движение се разраства стремглаво.
=== Тактика ===
Ред 61:
 
=== Западна подкрепа ===
{{основна|Сръбско правителство в изгнание}}
{{основна|Споразумение от остров Вис}}
[[File:Tito-Churchill.jpg|мини|дясно|[[Уинстън Чърчил]] се споразумява с [[Тито]].]]
След бързото настъпление в дълбочина на войските на Оста на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], и предвид тежкото положение на [[Съветски съюз|Съветския съюз]] при военните кампании през годините [[1941]]/[[1942|42]], югославските партизани получават подкрепа и от [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. С оглед поддръжката за [[Четничество (Сърбия)|четници]]те от [[немци]]те, постепенно западните съюзници припознават югославските партизани за свои стратегически съюзници, преорентирайки и концентрирайки подкрепата си за тях, за сметка на четниците на [[Дража Михайлович]].
 
== Роля за възстановяване на Югославия ==
{{Основна|Процентно споразумение}}
 
През октомври [[1944]] г. [[Чърчил]] и [[Сталин]] на среща на 4 очи договарят възстановяването на Югославия и нейното разделяне в съотношение 50:50 % на сфери на влияние между Съветския съюз и западните съюзници. Месец по-рано Тито уговаря със Сталин военната подкрепа на [[Червената армия]] за овладяване територията на бивша Югославия и начина за осигуряване на контрол за югославските партизани върху бъдещата следвоенна власт във вече предвидената за федерална и [[република]]нска Югославия.
[[Картинка:Poziv na ustanak.JPG|ляво|мини|Партизански паметник в Белград]]
Line 71 ⟶ 73:
Предвид договорката между Чърчил и Сталин при посредничеството на Великобритания е сформирано в края на 1944 г. югославско [[коалиция|коалиционно]] [[правителство]], състоящо се от представители на югославските партизани, и от такива на бившото [[роялизъм|роялистко]] югославско правителството в изгнание в [[Лондон]]. Постепенно с поддръжката на Червената армия Тито овладява реално властта посредством заетите ключови командни длъжности от представители на югославските партизани във възстановените ''югославски [[въоръжени сили]]''. Личният състав на югославските въоръжени сили се състои изцяло от представители на бившите югославски партизани.
 
След елиминирането на [[Дража Михайлович]] посредством инспириран съдебен процес и разрива със Сталин през [[1948]] годинаг., Тито, като бивш върховен ръководител на югославските партизани, овладява еднолично цялата власт в бивша Югославия, налагайки за официална идеология на държавата т.нар. [[титовизъм]].
 
== Послеслов ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Югославска_народна_освободителна_армия“.