Разлика между версии на „Луи VIII“

м
кор.
м (кор.)
| погребан = [[Базилика Сен Дени]]
| предшественик = [[Филип ІІ Август]]
| потомство = [[Луи ІХ Свети]] Робер д'Артоа, Алфонс, Шарл Анжуйски
| наследник = [[Луи ІХ Свети]]
| съпруга = [[Бланш Кастилска]]
[[Файл:Louis8lelion.jpg|thumb|right|Луи VIII]]
[[Файл:Coronation of Louis VIII and Blanche of Castile 1223.jpg|thumb|right|Коронацията на Луи VIII и Бланш Кастилска, 1223 Миниатюра от Големите френски хроники от Жан Фуке]]
'''Луи VIII Лъва''' (на [[френски език|френски]] ''Louis VIII le Lion'',  5  септември  1187    8 ноември  1226)  ; первият  Капетинг  встъпил на престола по право на наследство, а не на избор, [[крал на Франция]] ([[1223]]-[[1226]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и [[Изабела от Хенегау|Изабела от Хенегау /(Ено)]]/.
 
== Наследник на престола ==
[[Файл:Miniature Naissance Louis VIII.jpg|thumb|left|200px|Раждането на Луи VIII. Миниатюра.]]
Още като наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През [[1214]] г. нанася няколко поражения на [[Джон Безземни|крал Джон]] Английски, като го изтласква към [[Ла- Рошел]] и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.
 
През следващата година, Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на [[Джон Безземни|крал Джон]]. През май [[1216]] г. той предприема поход в [[Англия]] и разполага войската си на о. [[ТенетТанет]] до устието на р. [[Темза]]. Оттам се насочва към [[Кент]] и завладява [[Кентърбъри]] и [[Рочестър (Англия)|Рочестър]]. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в [[Лондон]]. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от [[Джон Безземни|крал Джон]] имущество.
 
Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа [[Инокентий III]], който е на страната на [[Джон Безземни|крал Джон]], отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда [[Доувър]], но през октомври [[Джон Безземни|крал Джон]] умира и отношението на английските барони към Луи се променя. Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]]. През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].
Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]].
През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].
 
== Луи като крал ==
Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Раймон, граф Тулузки.
 
Основният противник на Раймон —   Амори де Монфор, наследник  на Симон де Монфор, не може да съхранизапази за себе си графство Тулуза и отстъпва на Луи всички права над тази земи (1224). Монфор дарява всички земи още при царуването на [[Филип II (Франция)|Филип II]], но [[Филип II (Франция)|Филип II]] се отнася особено внимателно към тези дарове и се стреми да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.
 
През януари [[1226]] г., той дава клетва пред папата и оглавява [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу Раймон. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените [[албигойци]]<nowiki/>те не организират сериозен отпор. Достойна съпротива, Луи VІІІ среща единствено при [[Авиньон]]. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон.
 
Вече тежко болен, кралят достига до [[Тулуза]], но се отказва да я обсажда.
 
На обратния път умира от [[дизентерия]].
[[файлФайл:lamortdelouisviii.jpg|thumb|alt=gravure de Boucher|right|upright=1.5|<center>'' Смъртта на Луи VIII'' от Франсоа БоучерБуше (1703-1770)]]
 
== Брак и деца ==
От &nbsp;23 май &nbsp;1200 година &nbsp;женен за [[Бланш Кастилска]]. Имат 13 деца, от които доживяват до зряла възраст седем:
* 1. Бланш (1205—1206)
** 2. Агнес (1207 &nbsp;— ум. млада)
** 3. Филип (9.09.1209 &nbsp;— юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
** 4. и 5. Близнаци Алфонс и Йоан (род. и ум. 23.01.1213)
** 6. &nbsp;[[Луи IX (Франция)|Луи IX]] &nbsp;Свети &nbsp;(1214—1270), крал на Франция;
** 7. &nbsp;[[Робер I Артоа|Робер I &nbsp;(септември 1216 &nbsp;— 9 февруари 1250)]], граф Артоа, загинал в VII Кръстоносенкръстоносен поход при &nbsp;Мансур,Египет. Основател на династията Артоа, прекъсната &nbsp;1472 година; Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия.
** 8. Филип (2.01.1218 &nbsp;— 1220)
** 9. Жан Тристан (21.07.1219 &nbsp;— 1232), граф Анжу и Мен;
** 10. &nbsp;Алфонс &nbsp;(11.11.1220 &nbsp;— 21.08.1271), граф Пуату и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка - последен &nbsp;граф на Тулуза;
** 11. Филип Дагобер (20.02.1222 &nbsp;— 1232)
** 12. [[Света Изабела]] Френска, &nbsp;'''Изабела Благословена''' &nbsp;(фр. &nbsp;''Bienheureuse Isabelle de France''; &nbsp;март &nbsp;1223/1225 &nbsp; &nbsp;23 февруари &nbsp;1270) , монахиня в Лоншан(фр. &nbsp;''Longchamp'');основала &nbsp;францисканското &nbsp;абатство &nbsp;Лоншан (фр. &nbsp;''Longchamp'') на территорията наи &nbsp;Булонската гора, на запад от &nbsp;Париж.
** 13. &nbsp;[[Карл I Анжуйски]] &nbsp;(21.03.1226 &nbsp;— 7.01.1285), &nbsp;граф Анжу &nbsp;и &nbsp;Мен, чрез брака с[[ &nbsp;Беатрис Прованска &nbsp;]]<nowiki/>станал в 1246 граф Прованс. В &nbsp;1266 година &nbsp;завоювал Сицилийското кралство. В резултат на &nbsp;Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
 
{{пост начало}}