Списък на българските православни светци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
* [[Забърдски мъченици от Човешките пещери|'''Забърдски мъченици от Човешките пещери''']]''',''' деца и жени мъченици, 15 август, живи изгорени от агарянския поробител
* [[Ирин и другите мъченици|'''Ирин и другите мъченици''']]''' '''жени-мъченици, сестрите Агапия, Хиония и Ирина от Аквилея, изгорени живи в Солун за вярата си в Христа при имп. Диоклетиан в 304г., честват се на 16 април.
* [[Мъглижки мъченици|'''Мъглижки мъченици''']] мъченици, † 1623 г. след като султан Мехмед II изпраща да се събере кръвния данък (християнски деца за еничари) от този край турците отвеждат 8013 българчета, разрушават [[Мъглижки манастир|манастира Св. Никола]] и убиват игумена и трима монаси. В † 1785 г.
* [[Мъчениците от Кокалица|'''Мъчениците от Кокалица''']] мъченици,
* '''[[Мъченици от Златоград, Смилян и Арда|Мъчениците от Златоград, Смилян и Арда]]''' - приели християнството в 1912г. бивши мюсулмани, убити при реислямизацията в † 1913-4г. защото държели на Христа и отказали мохамедовета вяра - трима в Златоград, двамата братя Хакьови - Борис Родопски († 12 юли 1913, Златоград) и Серафим Родопски (†18 юли 1913г., Кърджали) и още един българин с неизвестно име; двама в Смилян - Христо и жена му, заклани отсреща моста; една жена от Арда, покръстена Стана, удавена от мохамеданите във воденичния яз[http://liternet.bg/publish20/p_marinov/ocherci/kraiat.htm .]
* [[Мъчениците от Озобия|'''Мъчениците от Озобия''']]''' '''по времето на императорите Максимиан и Диоклециан (286-305) . в Озобия край Дуросторум били измъчвани и обезглавени заради вярата си Максим, Квинтилиан и Дадас.
* [[Мъчениците от Цирикова църква|'''Мъчениците от Цирикова църква''']]''', '''Свети Дух (Петдесетница) 51-ият ден след Възкресени Христово, изклани от агарянския поробител
* [[Трима мъченици Марцианополски|'''Трима мъченици Марцианополски''']]''' '''мъченици Св. Теодот, св. Асклепиод(
* [[Новоселски мъченици|'''Новоселски мъченици''']]''', '''9 май (
* [[Оряховските мъченици|'''Оряховските мъченици''']]''' '''мъченици
* [[Павелски мъченици|'''Павелски мъченици''']]''' '''мъченици
* [[Перущенски мъченички|'''Перущенски мъченички''']]''' '''жени-мъченици
* [[Райковски мъченици|'''Райковски мъченици''']] мъченици, На † 8 юли 1720, в [[Райково]] от Селим ходжа са изклани 200 българи християни и първенците на селото:Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски, в деня на клането над райковските първенци е обесен в местността "Поляне", енорийският свещеник от с. [[Езерово (Област Пловдив)|Езерово]], йеромонах Варлаам Светогорски.
* '''[[Старозагорско клане|Стагозагорски и загорски мъченици]]'''[[Старозагорско клане| ]]<nowiki/>изклани от османския поробител от † 19 до 21 юли 1877 са 14 500 българи в Стара Загора, а с околните селища над 26 000 мъченици на християнската вяра, съсечени са заради това, че са българи християни. На † 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево 2000 мъченици. На † 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско. На † 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На † 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия. В † август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук са избити не по-малко от 600 българи. В † 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. В † 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер, избити са поголовно всички мъже и младежи. В † 1877-1878г. турците извършват палежи, погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи християни.
* [[Мъчениците от Сафтъще|'''Мъчениците от Сафтъще''']] мъченици, в село Сафтъще, Рупчоско (сега село Студенец, Смолянско). Някои били
насилствено помохамеданчени.Като видели опасността,
някои от селяните избягали и се укрили. Селото било претърсено и
намерените били убити, понеже не давали вярата си.
*
* '''[[Софийски светци|Софийски мъченици]] '''мъченици, избитите мъченически от турците през робството християни в [[София]]; 8 канонизирани: Свети мъченик [[Георги Софийски Стари]], чества се на 26 март; Свети свещеномъченик [[Георги Софийски Нови]], чества се на 11 февруари; Свети мъченик [[Георги Софийски Най-нови]], чества се на 26 май; Свети мъченик [[Константин Софийски]], чества се на 21 май; Свети великомъченик [[Николай Софийски Нови|Николай Нови Софийски]], чества се на 17 май; Свети свещеномъченик [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], чества се на 26 май; Свети преподобни [[Софроний Софийски]], чества се на 28 май; Свети свещеномъченик [[Терапонтий Софийски]], чества се на 27 май; неканонизирани: цар [[Иван Асен IV]] (цар Ясен, бан Янко) † 1349г., цар [[Михаил Асен|Михаил IV Асен]] † 1355г., цар [[Иван Асен V]] † 1388, войводата [[Радич]] †1454г.; [[Васил Левски]] † 19 февруари 1873г., участниците в Априлското въстание [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]] обесени от турците на Лъвов мост в † 1876г., обесените от турците 4 софийски книжари: [[Никола Крушкин (Чолака)|Никола Крушкин Чолака]] † 15 ноември 1877г., хаджи [[Стоян Табаков]] книжаря † 15 ноември 1877г. , [[Георги Абаджията|Георги Стоицев]] † 15 ноември 1877г., [[Киро Геошев|Кирил Геошев]] † 15 ноември 1877г. и другите многочислени българи християни от софийско и околността жертви на агаряните през турското робство. Дори в 1877г. русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които непрестанно от поробителя са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на християнските освободителни войски на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил).
| |||