Списък на българските православни светци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
* '''[[Зографски мъченици|26 Зографски (Светогорски) мъченици]]''' 10 октомври, 9 март* ( † 10 октомври), разтерзани от латините изгрорени заедно с българския [[Зографски манастир|манастир на Зограф]] на [[Атон]] † 1274 или 1284 г.
* [[37 Пловдивски мъченици|'''37 Пловдивски мъченици''']] 37 мъже християни и изповедници на вярата, пострадали заради Христовото име приимп. Диоклетиан в 304 г. заедно с други двама пловдивски мъченици св. Севериан и Мемнос.честват се на 20 август.
* '''[[Ардински мъченици|Ардинските мъченици]]''', мъченици, изкланите за вярата си в Христа българи при потурчването на село Арда (дн. Малка Арда) и околните селища.
* '''[[Ардински новомъченици|Ардинските новомъченици]]''', деца мъченици, мъченици, 204 деца християнчета изклани от турски аскер на † 25 септември 1913г. в Армаганската долина, Ятаджик и в околността при брега на р. Арда до днешния град Маджарово с други около 8 000 жени и възрастни също изклани там и още други към 10 000 бежанци българи християни избити от 23 септември до 4 октомври при Фере, Аврен и по над 100 км от Дедеагач до бродовете на р. Арда от аскера и башибозука[http://www.segabg.com/article.php?sid=2003062100010060009 .]
* [[Баташки мъченици|'''Баташки мъченици''']]''',''' 17 май ( † 1876 г., Батак) 5000 българи християни изклани от агарянския поробител.
* [[Върбовски мъченички|'''Върбовски мъченички''']], жени-мъченици
Line 24 ⟶ 25:
* [[Павелски мъченици|'''Павелски мъченици''']]''' '''мъченици
* [[Перущенски мъченички|'''Перущенски мъченички''']]''' '''жени-мъченици
* [[Райковски мъченици|'''Райковски мъченици''']] мъченици, в [[Райково]] на † 9 май 1633г.<em> </em>турците убиват заради християнската му вяра момъка Милян Смилянов.<em> </em>На † 8 юли 1720, пак в [[Райково]] заради твърдата си християнска вяра по заповед на приближения на султана анадолски турчин Селим ходжа от агаряните са изклани 200 българи християни включително първенците на селото: Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски, в деня на клането над райковските първенци е обесен в местността "Поляне", енорийският свещеник от с. [[Езерово (Област Пловдив)|Езерово]], йеромонах Варлаам Светогорски.
* '''[[Старозагорско клане|Стагозагорски и загорски мъченици]]'''[[Старозагорско клане| ]]<nowiki/>изклани от османския поробител от † 19 до 21 юли 1877 са 14 500 българи в Стара Загора, а с околните селища над 26 000 мъченици на християнската вяра, съсечени са заради това, че са българи християни. На † 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево 2000 мъченици. На † 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско. На † 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На † 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия. В † август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук са избити не по-малко от 600 българи. В † 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. В † 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер, избити са поголовно всички мъже и младежи. В † 1877-1878г. турците извършват палежи, погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи християни.
* [[Мъчениците от Сафтъще|'''Мъчениците от Сафтъще''']] мъченици, в село Сафтъще, Рупчоско (сега село Студенец, Смолянско). Някои били