'''Старобългарският език''' е най-ранният писмено засвидетелстван [[славянски езици|славянски]] език. {{Citation needed|reason=Reliable source needed for the whole sentence|date=October 2014}} В старите паметници този език първоначално бива наричан {{кирилица|'''ѩзыкъ словѣньскъ'''}} /іе<sup>н</sup>зыкъ слов[iе]ньскъ/, а впоследствие {{кирилица|'''ѩзыкъ блъгарьскъ'''}} /іе<sup>н</sup>зыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като староцърковнославянски, старославянски и др. Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски църкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още [[Църковнославянски език|църковнославянски]].
