Панславизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Panslav (беседа | приноси)
Ред 17:
За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на [[Руската империя]], много славянски активисти свързват мечтите си за [[еманципация]] спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на [[Санкт Петербург]]. Други, като чеха [[Палацки|Ф. Палацки]], се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в [[Австро-Унгария]] той променя възгледите си.
 
В самата [[Русия]] в края на 1830-те год., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развиват идеите за превъзходството на славяните над "западняците". Други известни славянофили като [[Иван Аксаков|И. Аксаков]], А. С. Хомяков, И. В. Киреевски противопоставят православния свят на "болната Европа". През 1867 г. в Москва е проведен първият [[славянски конгрес]], след което започват да се сформират славянски комитети. Агитацията на панславистите до голяма степен допринася за насочването на общественото мнение в Руската империя в полза на военната помощ за балканските славяни и най-вече за разпалването на Руско-турската война 1877-1878 г., при която са дадени близо 170 хил. жертви. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. [[Михаил Скобелев|Скобелев]], Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.
 
В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на неославизъм. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в [[Прага]] (1906) и [[София]] (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.