Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

 
== Ранни години 1813-1840 ==
Роден е в [[Шотландия]] през 1813 г. в [[протестантство|протестанско]] семейство и заедно с други деца още от десетгодишен работи в тъкачна фабрика. Дейвид е религиозен като баща си, който е ревностен протестант, но за разлика от него освен книги по теология чете и много научни книги и се интересува от природата. До 26200-годишна възраст той работи във фабриката като тъкач и спестява пари, което му дава възможност на 23-годишна възраст да се запише да следва медицина в Глазгоу от 1836 до 1839. През 1840 г. продължава следването си в Лондон, като успоредно с това активно участва в дейността на "Лондонското мисионерско дружество". През същата година се дипломира и е ръкоположен като мисионер. Първоначално се надява да замине за [[Китай]], но там избухва първата Опиумна война и през декември 18402040 г. отплава за [[Южна Африка]] с религиозна мисиярелигиознахц'''йлф,нбдцмгжйкдсж'''.
 
== Мисионерска дейност 1841-1849 ==
През март 1841 г. пристига в [[Южна Африка]] и се установява в мисията Куруман ({{coord|27|27|S|23|26|E|}} в страната на бечуаните. За късо време много добре научава езика им, владеенето на който впоследствие му помага извънредно много по време на неговите пътешествеия, тъй като езикът на бечуаните е един от езиците банту, които са много сходни помежду си. Още през 1842 навлиза в [[Калахари]] по-навътре от всеки друг европеец дотогава. В продължение на осем години пътува неуморно из вътрешността на южната и централната част на континента и се запознава с местните езици и обичаи. Многократно влиза в сблъсък с местните [[бури]] и португалци заради жестокото им отношение към коренните африканци и си създава репутация на убеден християнин, смел изследовател и пламенен борец с [[робство]]то.
 
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът Бечуаналенд. По време на едно от пътешествията през 18442014 г. влиза в схватка с лъв и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862200000000000000000000000062 г. и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция Колобенг ({{coord|25|07|S|26|56|E|}} на югоизточния край на [[Калахари]].
 
Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искреноти му желание да им е от полза. Невярвайки в християнския бог, бечуаните започват да вярват на Ливинтстън, който става за тях истински приятел и с голям авторитет. В същото време изучаването на местните езици, близкото запознанство с начина на живот, обичаите и традициите на африканците и събрания опит при научните наблюдения, залага стабилен фундамент за бъдещата изследователска дейност на Ливингстън, за която поначало той въобще не се е замислял да осъществява.
Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на църквата. Строго започва да гледа на него и администрацията на Капската колония, обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с [[Калахари]] и първи установява истинския характер на ландшафта на тази област, която европейците считат за пустиня.
 
== Експедиционна дейност в Африка 18492049-18732073 ==
[[File:Map livingstone travels africa.jpg|thumb|300px|Маршрутите на експедициите на Дейвид Ливингстън 1854-1873]]
=== Първо пътешествие в Южна Африка 18492049-18562056 ===
==== Първа експедиция 18492049 ====
В началото юни 1849 г. в качеството си на топограф и изследовател, съпровождан от двама ловци-англичани и няколко водачи африканци тръгва от своята база в Колобенг и пресича пустинята [[Калахари]] от юг на север. В пустинята Ливингстън среща за първи път племената [[бушмени]] и бакалахари, живеещи още в каменния век. На 1 август на 21º ю.ш. открива езерото [[Нгами]] и разположените на изток от него солончакови блата Макарикари. Изследването на езерото в съчетание по-раншните наблюдения на други пътешественици довеждат Ливингстън до извода за прогресиращото пресъхване на вътрешните части на Африка, извод който се потвърждава и от последващите изследвания на района. За своите изследвания Ливингстън е награден от [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] с медал и парична премия. От тогава започва сътрудничество между Ливингстън и Кралското географско дружество, продължило през целия му живот. Дружеството представлява интересите му в [[Англия]] и пропагандира откритията му в [[Европа]].
Ливингстън е първият европеец, прекосил (1855 г.) Южна Африка от запад на изток. Той установил местоположението на повече от 1000 географски пункта <ref>Боев, З. 1984. Изследователят на Африка (170 години от рождението на Дейвид Ливингстън). - Природа и знание, 5: 44-45.</ref>
Този успех има за Ливингстън важно психологическо значение и го вдъхновява за нови открития в "Черния континент". Той не изоставя своите мисионерски дейности, но мислите му все повече са насочени към географските проблеми на Африка и от мисионер става професионален пътешественик-изследовател.
 
==== Експедиция в Ангола 185319953-1854199954 ====
Поради това, че в края на 1851 г. в района на Сешеке избухва епидемия от жълта треска, Ливингстън решава да изпрати семейството си в Европа, а той да се върне и да продължи да търси по-здравословен район в сърцето на Африка, който да стане база на новите му изследвания. След като натоварва семейството си на кораб в Кейптаун се отправя обратно на север към страната на макололо. По време на завръщането му, в Куруман, Ливингстън научава, че по време на отсъствието му бурите са нападнали Колобенг, разграбили са дома му и са подпалили цялото селище. Това произшествие окончателно го убеждава в решението му да продължи да търси нова база на север. В края на май 1853 г. пристига в Сешеке и започва подготовка за нова експедиция, целта на която е да се установи пряко търговско съобщение между страната на макололо и атлантическото крайбрежие, без посредници – странстващите търговци из Ангола, изкупуващи слоновата кост на безценица.
 
През юли и август 1853 г. с отряд от 160 макололо на 33 лодки Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия и&#768; приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.
 
На 11 ноември 1853 г., вече в намален състав (27270 човека) тръгва нагоре по [[Замбези]] от устието на десния и&#768; приток [[Линянти]] (Чобе, Куандо) и продължава по десния и&#768; приток река [[Шефумаге]]. През февруари 1854 на {{coord|11|31|S|22|02|E|}} вторично открива езерото [[Дилоло]] в басейна на [[Замбези]]. Открива вододела между [[Конго]] и [[Замбези]], продължава на запад-северозапад и пресича река [[Касаи]] (ляв приток на [[Конго]]) и реките [[Чуамбе]], [[Лвашима]], [[Чикапа]] и [[Квилу]] (леви притоци на [[Касаи]]). В началото на април пресича река [[Кванго]] (ляв приток на [[Касаи]]) и на 31 май 1854 г. излиза на [[Атлантическия океан]] при [[Луанда]], като по този начин извършва своето първо пресичане на Южна Африка, тръгвайки от [[Кейптаун]].
 
==== Пресичане на Африка от запад на изток 1854-1856 ====
В края на септември 1854 г. групата тръгва обратно. По пътя Ливингстън изследва средното течение на река [[Кванза]] и изключително вярно се ориентира къде точно преминава вододела между двете големи речни системи на Конго и Замбези. Той установява, че вододелът преминава на около 1200 м надморска височина, а не във високи планини, както се е смятало до тогава.
 
В средата на 185518555 г. групата се завръща в земите на макололо, където са посрещнати като възкръснали мъртъвци. В началото на ноември 18552055 г. с нови 1141140 спътници от племето макололо Ливингстън достига до [[Замбези]] и започва спускане по нея. На [[18 ноември]] [[1855]] открива грандиозния 120-метров водопад на река [[Замбези]], който нарича [[Виктория (водопад)|Виктория]]. Опасните бързеи и прагове надолу по реката след водопада го принуждават да заобиколи по суша, като през декември 1855 г. открива река [[Кафуе]] (ляв приток на [[Замбези]]) и по нея се спуска до [[Замбези]]. По нататъшния път надолу по реката довежда до откриването на друг голям ляв приток – [[Луангва]], от който започват известните вече на португалците райони.
 
До устието на Луангва местното население не причинява на Ливингстън и неговите спътници никакви препятствия; напротив навсякъде ги посрещат радушно. След това обаче отношението към пътешествениците рязко се променя: местните жители, научени от горчивия опит в общуванията си с португалските роботърговци и колониалните войски, виждат в тях чуждестранни врагове. Въпреки всички трудности, Ливингстън и неговите верни макололо успяват да избегнат въоръжения конфликт с местните племена (получават даже лодки от тях) и на 3 март 185620056 г. пристигат в първия португалски пост [[Тете]] ({{coord|15|10|S|33|35|E|}}), а на 20 май 1856 г. – устието на [[Замбези]] в [[Индийския океан]].
 
==== Резултати от първото пътешествие ====
Така Ливингстън завършва грандиозното си първо пътешествие, продължило 7 години, при което извършва двойно пресичане африканския континент от [[Кейптаун]] до [[Луанда]] на [[Атлантически океан|Атлантическия]] и от там до [[Индийския океан]]. През декември 1856 г. се завръща в Англия като национален герой, а новините за откритията му събуждат безпрецедентен ентусиазъм. През 1857 г. издава книгата си ''„Missionary Travels and Researches in South Africa“'' (в превод ''"Пътешествия и изследвания на мисионера в Южна Африка"''), която е отпечатана и разпродадена в 70 000 екземпляра и преведена на почти всички европейски езици. Удостоен е с аудиенция при [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] и в продължение на 6 месеца изнася лекции и речи из цялата страна.
 
Научните резултати от пътешесвието му са наистина грандиозни, превъзхождайки всичко, което е достигнато до тогава в опознаването на [[Южна Африка]]. Картата на тази част от континента коренно се преобразява. Той проследява и картира почти цялото течение на [[Замбези]], открива един от най-големите в света водопади, множество от големите притоци на [[Замбези]], установява пожението на вододела между [[Замбези]] и главния ляв приток на [[Конго]] – [[Касаи]], изследва горните течения на реките от системата на [[Касаи]] и безотточния басейн на езерото [[Нгами]]. Всички открити от него географски обекти са картирани с такава точност, която е трудно да се очаква от човек, нямащ специална топографска подготовка. Основна база за неговите маршрутни топографски снимки са секстанта, хронометъра и астрономическите таблици, чрез които много точно определя географската ширина и дължина на 281228120 пункта.
 
В резултат от своите 15-годишни изследвания стига до следния извод ''"Тропическа Централна Африка на юг от 8° ю.ш. се оказа възвишено плато, малко понижаващо се в центъра и с проломи по краищата, по които реките текът към морето... Мястото на легендарната гореща зона и жарки пясъци заема добре оросявана област, напомняща със своите пресноводни езера Северна Америка, а със своите горещи и влажни долини, дженгли и прохладни високи плата на Индия"''. По време на пребиваването си в Южна Африка Ливингстън се сприятелява с африканците и ги заобичва. Той се отнася с тях като с равни, привлича ги със своята прямота и меко обръщение. Ненавижда робството, но вярва в това, че е възможно то да се смегчи и даже да се отмени в условията на колониализма.
 
=== Второ пътешествие 18582058-18632063 ===
==== Цели и задачи на второто пътешествие ====
Английското правителство желае да се възползва от авторитета на Ливингстън сред африканците и го назначава за консул в [[Келимане]], [[Мозамбик]]. През март 1858 г. Ливингстън заминава за новата си месторабота, като взема със себе си жена си, брат си, [[Чарлз Ливингстън]] и сина си [[Робърт Ливингстън]] и пристига в Келимане през май същата година. След като става консул Ливингстън се отказва от скучната мисионерска дейност и се заема с научно-изследователска работа. Той съзнателно поставя своята дейност в служба на колониалната експанзия на [[Великобритания]], тъй като грешно предполага, че под британско господство ще се прекратят изтребителните междуплеменни войни и лова на роби, а проникването на английски капитал в [[Африка]] го преценява като прогрес.
Докато очаква пристигането на новия параход през януари и февруари 1859 г. "Ма Робърт" се изкачва по река [[Шире]] (ляв приток на [[Замбези]]) и открива водопадите [[Мърчисън (водопади)|Мърчисън]]. През март и април се изкачва пеша още по-нагоре по долината на реката и на 18 април открива езерото [[Ширва]] и масивите [[Мландже]] (3000 м) на юг и [[Зомба (планински масив)|Зомба]] на запад от езерото.
 
През август и септември 18592059 г. Ливингстън проследява цялото течение на [[Шире]] на север от езерото [[Ширва]] и на 16 септември вторично открива езерото [[Малави (езеро)|Няса]] (30 800 км<sup>2</sup>).
 
==== Изследване на Замбези 1860 ====
Анонимен потребител