Дейвид Ливингстън: Разлика между версии

 

== Ранни години 1813-1840 ==

 

== Мисионерска дейност 1841-1849 ==

 

 

Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искреноти му желание да им е от полза. Невярвайки в християнския бог, бечуаните започват да вярват на Ливинтстън, който става за тях истински приятел и с голям авторитет. В същото време изучаването на местните езици, близкото запознанство с начина на живот, обичаите и традициите на африканците и събрания опит при научните наблюдения, залага стабилен фундамент за бъдещата изследователска дейност на Ливингстън, за която поначало той въобще не се е замислял да осъществява.

Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на църквата. Строго започва да гледа на него и администрацията на Капската колония, обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с [[Калахари]] и първи установява истинския характер на ландшафта на тази област, която европейците считат за пустиня.

 

[[File:Map livingstone travels africa.jpg|thumb|300px|Маршрутите на експедициите на Дейвид Ливингстън 1854-1873]]

В началото юни 1849 г. в качеството си на топограф и изследовател, съпровождан от двама ловци-англичани и няколко водачи африканци тръгва от своята база в Колобенг и пресича пустинята [[Калахари]] от юг на север. В пустинята Ливингстън среща за първи път племената [[бушмени]] и бакалахари, живеещи още в каменния век. На 1 август на 21º ю.ш. открива езерото [[Нгами]] и разположените на изток от него солончакови блата Макарикари. Изследването на езерото в съчетание по-раншните наблюдения на други пътешественици довеждат Ливингстън до извода за прогресиращото пресъхване на вътрешните части на Африка, извод който се потвърждава и от последващите изследвания на района. За своите изследвания Ливингстън е награден от [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] с медал и парична премия. От тогава започва сътрудничество между Ливингстън и Кралското географско дружество, продължило през целия му живот. Дружеството представлява интересите му в [[Англия]] и пропагандира откритията му в [[Европа]].

Ливингстън е първият европеец, прекосил (1855 г.) Южна Африка от запад на изток. Той установил местоположението на повече от 1000 географски пункта <ref>Боев, З. 1984. Изследователят на Африка (170 години от рождението на Дейвид Ливингстън). - Природа и знание, 5: 44-45.</ref>

Този успех има за Ливингстън важно психологическо значение и го вдъхновява за нови открития в "Черния континент". Той не изоставя своите мисионерски дейности, но мислите му все повече са насочени към географските проблеми на Африка и от мисионер става професионален пътешественик-изследовател.

 

Поради това, че в края на 1851 г. в района на Сешеке избухва епидемия от жълта треска, Ливингстън решава да изпрати семейството си в Европа, а той да се върне и да продължи да търси по-здравословен район в сърцето на Африка, който да стане база на новите му изследвания. След като натоварва семейството си на кораб в Кейптаун се отправя обратно на север към страната на макололо. По време на завръщането му, в Куруман, Ливингстън научава, че по време на отсъствието му бурите са нападнали Колобенг, разграбили са дома му и са подпалили цялото селище. Това произшествие окончателно го убеждава в решението му да продължи да търси нова база на север. В края на май 1853 г. пристига в Сешеке и започва подготовка за нова експедиция, целта на която е да се установи пряко търговско съобщение между страната на макололо и атлантическото крайбрежие, без посредници – странстващите търговци из Ангола, изкупуващи слоновата кост на безценица.

 

През юли и август 1853 г. с отряд от 160 макололо на 33 лодки Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия и&#768; приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.

 

 

==== Пресичане на Африка от запад на изток 1854-1856 ====

В края на септември 1854 г. групата тръгва обратно. По пътя Ливингстън изследва средното течение на река [[Кванза]] и изключително вярно се ориентира къде точно преминава вододела между двете големи речни системи на Конго и Замбези. Той установява, че вододелът преминава на около 1200 м надморска височина, а не във високи планини, както се е смятало до тогава.

 

 

 

==== Резултати от първото пътешествие ====

Така Ливингстън завършва грандиозното си първо пътешествие, продължило 7 години, при което извършва двойно пресичане африканския континент от [[Кейптаун]] до [[Луанда]] на [[Атлантически океан|Атлантическия]] и от там до [[Индийския океан]]. През декември 1856 г. се завръща в Англия като национален герой, а новините за откритията му събуждат безпрецедентен ентусиазъм. През 1857 г. издава книгата си ''„Missionary Travels and Researches in South Africa“'' (в превод ''"Пътешествия и изследвания на мисионера в Южна Африка"''), която е отпечатана и разпродадена в 70 000 екземпляра и преведена на почти всички европейски езици. Удостоен е с аудиенция при [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] и в продължение на 6 месеца изнася лекции и речи из цялата страна.

 

 

В резултат от своите 15-годишни изследвания стига до следния извод ''"Тропическа Централна Африка на юг от 8° ю.ш. се оказа възвишено плато, малко понижаващо се в центъра и с проломи по краищата, по които реките текът към морето... Мястото на легендарната гореща зона и жарки пясъци заема добре оросявана област, напомняща със своите пресноводни езера Северна Америка, а със своите горещи и влажни долини, дженгли и прохладни високи плата на Индия"''. По време на пребиваването си в Южна Африка Ливингстън се сприятелява с африканците и ги заобичва. Той се отнася с тях като с равни, привлича ги със своята прямота и меко обръщение. Ненавижда робството, но вярва в това, че е възможно то да се смегчи и даже да се отмени в условията на колониализма.

 

==== Цели и задачи на второто пътешествие ====

Английското правителство желае да се възползва от авторитета на Ливингстън сред африканците и го назначава за консул в [[Келимане]], [[Мозамбик]]. През март 1858 г. Ливингстън заминава за новата си месторабота, като взема със себе си жена си, брат си, [[Чарлз Ливингстън]] и сина си [[Робърт Ливингстън]] и пристига в Келимане през май същата година. След като става консул Ливингстън се отказва от скучната мисионерска дейност и се заема с научно-изследователска работа. Той съзнателно поставя своята дейност в служба на колониалната експанзия на [[Великобритания]], тъй като грешно предполага, че под британско господство ще се прекратят изтребителните междуплеменни войни и лова на роби, а проникването на английски капитал в [[Африка]] го преценява като прогрес.

Докато очаква пристигането на новия параход през януари и февруари 1859 г. "Ма Робърт" се изкачва по река [[Шире]] (ляв приток на [[Замбези]]) и открива водопадите [[Мърчисън (водопади)|Мърчисън]]. През март и април се изкачва пеша още по-нагоре по долината на реката и на 18 април открива езерото [[Ширва]] и масивите [[Мландже]] (3000 м) на юг и [[Зомба (планински масив)|Зомба]] на запад от езерото.

 

 

==== Изследване на Замбези 1860 ====