Франсоа Вийон: Разлика между версии

Не за дълго време Вийон се намира при двора на [[Шарл Орлеански]] в [[Блоа]]. За конкурса за балади на тема «От жажда умирам преднад извора», поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието «Балада на поетическото състезаниеконкурса в Блоа». Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно/пародийно/ стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.

Силно влияние за реализма и пародийността у Вийон оказват поетите-буржоа XIII—XIV век (Рютбьоф, Жан дьо Мьон — автор на продължението на «Романа за розата»), и съща както е доказано впоследствие,  фламандския  фолклор с неговия натурализъм; а върху философската страна на творчеството на Вийон повлияват поетите на XIV век (Есташ Дешан, Кристина Пизанска, Ален Шартие).

Първата книга от френската лирика, отпечатана типографски, са стиховете на Вийон. Маро преиздава през 1533 година поетическото наследство на Вийон.

Огромно влияние Вийон оказва на поетите от края на средновековието и началото на Ренесанса (Пиер Гренгоар, [[Клеман Маро]], даже Франсоа[[Рабле]]), както и на сатириците и реалистите от XVII век ([[Матюрен Рение]], [[Лафонтен]], отчасти [[Молиер]]).

С похвала се отнасят за Вийон, [[Боало]] и [[Волтер]]; през XIX век пред Вийон се прекланят и романтицитиромантиците (Т. Готие) и Беранже, силно напомнящ на Вийон; Сред парнасците особено близки до Вийон по характер на своята поезия са Ж. Ришпен, и  М. Ролин; немалко общо с Вийон има и уимат [[Пол Верлен]] и неговия приятел [[Тристан Корбер.]]

* Франсоа Рабле в четвъртата си книга «Пантагрюел» говори за двадве апокритически съобщения от късните години на Вийон — шутът при двора на английския крал и постановчика на мистерии в Поату. Когато питат Панург, къде са натрупаните от него богатства, той отвръща: «А къде е миналогодишния сняг? — Това е главния въпрос, който е мъчилвинаги е вълнувал парижския поет Вийон».