Черноменска битка: Разлика между версии

'''Битката при Марица''', или '''битка при Черномен''', се състоява край река [[Марица]], близо до село [[Черномен]] (днес Орменио в [[Гърция]]) на [[26 септември]] [[1371]] годинаг. между силите на османския военначалник от гръцки [[произход]] на [[Мурад I]] - [[Лала Шахин]] и сборна войска под предводителството на братята [[Мърнявчеви]].

След 1365 г. Вълкашин е вече с кралско достойнство и е обявен от [[Стефан V Урош V]] за съуправник на СръбскотоДушановото царство. Неговият брат Йоан Углеша, по това време е [[деспот]] на [[Сяр]]. Християнските сили са събрани под [[Душаново царство|християнското имперско]] знаме, но се състоят предимно от [[българи]] от [[Македония (област)|Македония]] и югозападните [[българско землище|български земи]], [[сърби]] от [[Требине]] и [[Далмация]], и малко [[албанци]] <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>, наброяващи според монаха Исайа - около 60 000 души; според Димитър Кантакузин - 70 000 души, а според Мавро Орбини - 20 000 'отбрана войска'.

Битката е част от османската кампания за завладяване на [[Балкани]]те, и е предшествана от завземането на [[Созопол]] от османците, а е последвана от превземането на градовете [[Драма]], [[Кавала]] и [[Сяр]] в днешна [[Егейска Македония]]. Битката предшества с 18 години [[Косовска битка|битката на Косово поле]] от [[1389]] г., в която християнскитепък сръбските сили затърпят пореденпоражение пъти не успяват да се противопоставят успешно на османската агресия и след която част от останалите извън османска власт земи, попадат под [[васал]]на зависимост от османците. В Косовската битка на османска страна пък са сина на убития крал Вълкашин [[Крали Марко]] и [[Константин Деян]], а [[Вук Бранкович]] (книжовното му име е ''Вълкашин'') не оказва сериозна съпротива и в резултат от изхода от тази битка и Хум който е под властта на [[княз Лазар]] дотогва след разделянето на [[земята на Войновичи]], започва да плаща [[харадж]] в [[Одрин]] на османците.

Съвременникът на събитията Исая Серски описва последиците така: ''„Никога{{цитат|Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад... Уви! Какво прескръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой мужду людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обълнали на слаби женски сърца... И наистина '''тогава живите облажаваха по-рано умрелите'''...”'' В посладие от 1373г. на папа Григорий ХІ до архиепископа на Гран папата пише: ''„Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи..., от не много време и особено от 20 месеца насам нападаха с постоянни враждебности, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощасното робство, като някои от тях, уви! – се отрекоха от христовото име...”''|}}