Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на файла „Jacques_Bertaux_-_Prise_du_palais_des_Tuileries_-_1793_.jpg“ с Jacques_Bertaux_-_Prise_du_palais_des_Tuileries_-_1793.jpg
Ред 75:
===Защити===
====''Защита на правата на хората'' (1790)====
''Защита на правата на хората'' е публикувана в отговор на ''Размишления[[Размисли върху революциятза революцията във Франция]]'' (1790) от [[Едмънд Бърк]], в което той защитатва конституционната монархия, аристокрацията и [[Англиканска църква|Англиканската църква]]. Уолстънкрафт от друга страна се застъпва за републиканизма и напада аристокрацията. Нейната ''Защита'' е първият отговор на Бърк в памфлетна война, по-късно станала известна като ''Революционното противоречие'', в която ''Правата на човека'' от [[Томас Пейн]] (1792) се превръща в основен текст за реформаторите и радикалите.
 
В един известен пасаж от неговите ''Размишления'' Бърк пише „Мислех си, че десет хиляди меча е трябвало да изскочат от ножниците си, за да отмъстят дори един поглед, който я е заплашвал [Мария Антоанета] с обида. – Но ерата на рицарството е отминала.“ Използвайки понятията за възвишеното и красивото, установени от самия Бърк в неговата творба ''Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото'' (1756), в която Бърк свързва възвишеното със сила и мъжественост, а красивото със слабост и женственост. Уолстънкрафт твърди, че драматичните описания, които Бърк използва, превръщат читателите – гражданите – в слаби жени, които се влияят от спектакъла. <ref>Wollstonecraft, Vindications, 45; Johnson, 26; Sapiro, 121-22; Kelly, 90; 97-98</ref> Уолстънкрафт осъжда защитата от Бърк на едно неравно обшество, основано ма пасивността на жените.