Четири темперамента: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
== История ==
[[File:Charles_Le_Brun-Grande_Commande-Les_Quatre_temperaments.jpg|thumb|400px|Холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик: графика от 17 век, част от [[:en:Grande Commande|Grande Commande]].]]
Теорията за четирите темперамета има своите корени в древната теория за [[хуморизъм|четирите хумори]]. Тя вероятно има своя произход в [[Медицина в Древен Египет
|last=van Sertima|first=Ivan | year=1992|title= The Golden Age of the Moor|page=17|publisher= Transaction Publishers }}</ref> или [[Месопотамия]] <ref>{{en икона}} {{Cite book |last=Sudhoff|first=Karl| title=Essays in the History of Medicine|pages=67, 87, 104|year=1926|publisher=Medical Life Press, New York|postscript=}}
</ref>, но в действителност гръцкия лекар [[Хипократ]] (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от екцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): [[кръв]], жълт [[жлъчен сок]], черна жлъчка и [[флегма]]. По-нататък [[Гален]] (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация ''De temperamentis'' и търси за [[физиология|физиологическо]] обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като '''топли/студени''' и '''сухи/влажни''', което е взето от [[основни елементи|Четирите елемента]] <ref>{{en икона}} {{cite web
| |||