Разлика между версии на „Шарл V“

 
== Регентство (1356—1360). Вътрешни смутове и тяхното преодоляване ==
След пленяването на [[Жан II Добрия]] в битката при [[Битка при Поатие  (1356)|Поатие (19 септември 1356)]], избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следва да поеме управлението на френската монархия — с титла главен наместник на кралството. Положението е критично: кралят Жан е в плен; англичаните окупират значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.
 
Необходима мярка става свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладават представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан II Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите желаят освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлага се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл V се опитва да бави нещата във времето: Той отпътува за [[Мец]] за среща с император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите принуждава Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следва да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет са включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролират от Щатите; Самите Щати следва да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа се проваля от Етиен Марсел.
[[Файл:Entrée de Charles V à Paris.jpg|thumb|Завръщането на Шарл V в Париж 2 aвг. 1358]]
През ноември 1357 година от затвора бяга Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставят дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлуват в двореца на дофина и пребиват неговите приближени (двама маршали са убити пред очите на Шарл).
 
== Мир в Бретини (1360) ==
Следваща грижа на Шарл става прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и намалявайки сборът от сумата за откупа, дофинът съумява реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният [[Едуард III]] лично възглавява поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дават. Деморализираната английска армия е способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласуват в Бретини условията на «вечния мир».
 
След подписаният мир, Жан II е освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заместват други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратяват, и той се оттегля на заден план, но не за дълго.
Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдава условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършва. Повече от половината от откупа за Жан II е внесен, поради което Едуард III освобождава всички принцове — заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не стават. От това се възползва Шарл V.
 
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъдилосъжда Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
Шарл V убеждава [[Бертран дьо Геклен]] да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.
10 408

редакции