Икономика (наука): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 118:
{{Основна|Кейнсианство}}
Кейнсианската икономика произлиза от [[Джон Мейнард Кейнс]] и в частност неговата книга „Обща теория за заетостта, лихвите и парите“ (1936), която въвежда съвременната [[макроикономика]] като отделно поле. В нея той защитава идеята, че [[Икономическа криза|икономическите кризи]] са нещо вредно и трябва да се търсят средства последствията от тях да бъдат неутрализирани. Като такова средство Кейнс вижда [[Правителствени разходи|правителствените разходи]], които се извършват за сметка на [[Данък|данъци]] или [[външен дълг]].
*'''Посткейнсианство''' е икономическа школа, чиито представители единодушно твърдят, че неокейнсианството и новото кейнсианство в сериозна степен представят грешно идеите на Кейнс. По други въпроси, обаче, техните становища търпят известни промени спрямо оригиналните идеи на Кейнс. Тази школа се заражда след 1975 г. - когато Айхнер и Крегел въвеждат названието, и по-отчетливо след 1978 г., когато започва да се издава „Журнал за посткейнсианска икономика“ (''Journal of Post Keynesian Economics'').
*'''Неокейнсианство''' e ортодоксална икономическа школа през 50-те и 60-те години на XX в. Група икономисти, сред които [[Франко Модилиани]], [[Пол Самюелсън]] и [[Джон Хикс]], правят опит да разтълкуват и формализират трудовете на Кейнс, и да ги съчетаят с неокласическия модел на икономика. Това съчетание става известно като '''неокласически синтез'''. Той стои в основата на мейнстрийма на икономическата наука между 1950-те и 1970-те, след което идва възходът на [[монетаризма]].
*'''Новото кейнсианство''', което е различно от неокейнсианството, се явява в известна степен като реакция на [[Нова класическа макроикономика|новата класическа макроикономика]]. В основата на тази школа стоят две основни допускания. Както и новият класически подход, така и новият кейнсиански макроиномически анализ приемат, че домакинствата и фирмите имат [[рационални очаквания]]. Двете школи, обаче, се различават по това, че новата кейнсианска приема съществуването на редица [[Пазарен провал|пазарни провали]]. По-точно, за тях съществува несъвършена конкуренция при определянето цените и работните заплати, за да обяснят защо те остава твърди, което означава, че не приспособяват към икономическите изменения. Оттук следва, че е възможно и икономиката да не работи при пълна заетост. Ето защо и те допускат намеса от страна на ЦБ и правителството. Така те се противопоставят на ''laissez-faire'' икономиката. Представители са [[Джордж Акерлоф]], [[Бен Бернанке]], [[Оливие Бланшар]], [[Пол Кругман]], [[Кенет Рогоф]], [[Нуриел Рубини]], [[Робърт Шилер]], [[Джоузеф Стиглиц]] и др.
=== Чикагска школа ===
| |||