Оскар Шиндлер: Разлика между версии

по-скоро така - виж оригинала в де:
м (Robot: es:Oskar Schindler is a good article)
(по-скоро така - виж оригинала в де:)
През март 1943 г. краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в [[Плашов]], близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера СС-подполковник [[Амон Гьот]] да разреши личната документация (материали) на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. Успява да задоволи нуждата от храна, като купува продукти на черния пазар. На СС-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката.
 
В края на 1944 г. заради настъпването на [[Червената армия]] Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 юдеи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от [[ОКВ|Главното командване]] на [[Вермахта]] да продължи производството на военна техника във фабрика в [[Брюнлитц]] ({{lang-de|Brünnlitz}}), която купува заедно с жена си. Работниците, които ползва за тази фабрика, са спасените от него хора. Освен към юдеите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер. Опитва да спаси над 800 душимъже, от които 700 евреи, и 300 жени. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц започва на 15 октомври 1944 г. в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените, които са пратени в концлагера [[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]]. Оскар успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница. Секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единственият случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.