Беньо Цонев: Разлика между версии

}}

 

Роден е на [[12 януари]] [[1863]] г. в [[Ловеч]]. Завършва прогимназия в родния си град през [[1876]] г. Получава стипендия и завършва с отличен успех [[класическа гимназия|класическата гимназия]] в [[Загреб]] през [[1884]] г. Работи 1884–1886 г. като учител в [[Духовна семинария, Търново|Петропавловската духовна семинария]] край [[Лясковец]] и в [[Лом]]ската гимназия. През [[1886]]-[[1888]] г. следва [[славистика]] във [[Виенски университет|Виенския университет]] при [[Ватрослав Ягич]], след това в [[Лайпциг]] като ученик на проф. [[Август Лескин]]. Доктор по славистика, [[романистика]] и [[философия]] на [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] ([[1890]]).

 

 

===Научноизследователска и творческа дейност===

Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица известни днес на научната общност славянски ръкописни сбирки, както и изданията на множество стари български писмени паметници. През [[1905]] г. излиза описанието му на [[Кюстендилското четвероевангелие]], а на следващата година ([[1906]]) като книга 1 от поредицата „[[Български старини]]“, издавана от [[Археографска комисия|Археографската комисия]] при Министерството на просветата, обширното [[палеография|палеографско]] и езиково описание на [[Добрейшово евангелие|Добрейшовото четвероевангелие]] - среднобългарски паметник от [[13 век]]. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издава и [[Врачанско евангелие]] от 13 век.

 

 

Българската диалектология съставлява постоянен и траен интерес за Беньо Цонев. За него диалектите са и първоизточник в изясняване на историческия развой на езика, и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати и устрои. Голяма негова заслуга е съставянето на „Програма за изучаване на българските народни говори“, с която активизира диалектните проучвания у нас. С тази програма той дава възможност на свои студенти и последователи да направят описания на диалектите на много селища и по такъв начин да дадат конкретни факти за младата българска диалектоложка наука. Сам той по време на многобройните си командировки из страната проучва редица особености на българската диалектна реч и пръв установява важни диалектни граници и класификации на говорите. По време на [[Първата световна война]], Беньо Цонев е поканен и участва в [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. През годините [[1916]], [[1917]] и [[1918]], когато [[Поморавие]]то е в рамките на [[Моравска военноинспекционна област|Моравската военноинспекционна област]], той извършва проучвания на тъй наречените [[преходни говори]]. През 1918 г. излиза първо с обобщен доклад озаглавен „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - 1917 г.“ [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Conev_Moravskoto_narechie.pdf]], а впоследствие излиза и книгата му „Произход, име и език на моравците“ [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Conev_Moravcite.pdf]]. Беньо Цонев след проучванията си на място, застъпва тезата, че моравския говор е краен западнобългарски говор както по [[етимология]], така и по езикови характеристики и особености. Според гласната, която е застъпник на старобългарската голяма [[носовка]] в българската езикова територия, той определя пет говорни групи : ''ъ'' - говори (''ръка, зъб, дъб, мъж''), ''а'' - говори (''рака, заб, даб, маж''), ''о'' - говори (''рока, зоб, доб, мож''), ''е'' - говори (''река, зеб, деб, меж'') и [[у-говори|''у'' - говори]] (''рука, зуб, дуб, муж''). Беньо Цонев очертава точно по селища и тъй наречената „[[ятова граница]]“, която по изговора например ''бял-бел'' разделя българското езиково пространство на две основни наречия - ''източнобългарско'' и ''западнобългарско''.

Взаимните връзки между българския език и другите, най-вече съседни и сродни езици, също са предмет на изследване и внимание от страна на Беньо Цонев. На тези връзки, стари и по-нови, той посвещава редица свои студии.

 

 

Характерна особеност за научната дейност на Беньо Цонев е свързването на езиковото развитие с литературната и творческа дейност на видни български книжовници и писатели, включително [[Паисий Хилендарски]], и предимно тези живели преди него, които са създатели на тъй наречената „[[дамаскинска книжнина]]“. В списанията и вестниците от началото на [[20 век]], и особено в списание „[[Български преглед]]“, един от редакторите на което е и той, се появяват много критични статии и рецензии по [[стилистика]], теория на [[проза]]та и [[поезия]]та, придружени от редица анализи и оценки за литературната дейност на [[Иван Вазов]], [[Петко Тодоров]], [[Тодор Влайков]] и други български писатели. Първото издание на [[Алеко Константинов|Алековите]] пътни впечатления от [[Съединени американски щати|Америка]] излиза придружено от негова бележка. През [[1908]] г. написва текста на [[туризъм|туристически]] марш, наречен „Песен походница“.

 

Научната дейност на Беньо Цонев е свързана с българския език, взет в най-широкия смисъл на думата - [[история]], [[българска диалектология]], [[палеография]], [[граматика]], [[правопис]], [[правоговор]]. Във всички тези области той остави в наследство на българското езикознание едни от най-ценните и трайни изследвания. С цялата си научна и книжовна дейност като професор, редактор и обществен деец, Беньо Цонев се нарежда на първо място измежду строителите на новата ни езиковедска наука и култура след [[Освобождението]].

Днес улица в [[София]] и [[Ловеч]] носят неговото име. Регионалната библиотека в Ловеч е именувана "''Професор Беньо Цонев''".

 

 

{{Портал Македония}}

[[Категория:Български езиковеди]]

[[Категория:Академици на БАН]]

[[Категория:Членове на Македонския научен институт]]

[[Категория:Родени в Ловеч]]

[[Категория:Починали в София]]