Димитър Амбарев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 23:
Син на политически затворник и лагерист, той тобре познава тъмната страна на комунистическия режим. През 1975 г. заради изказване, което е засечено от комунистическата власт е арестуван и обвинен, че иска да взриви паметника на Альоша в Пловдив. Осъден е на 5 години затвор, където се разболява от диабет, което по-късно става причина да ампутират кака му. В 1984 г. най-сетне получава съдебна реабилитация.
 
През 1988 г. е поканен от отец [[Благой Топузлиев|Топузлиев]] за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но отказване се присъединява явно за да не навреди на начинанието заради присъдата, която има. В 1989 г. е съучредител на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно със свещениците Благой Топузлиев, Христофор Събев и др. Същата година по време на майските събития е пълномощник на Независимото дружество за правата на човека с председател [[Илия Минев]] и се обявява в защита на правата и на мюсюлманите в България.
 
В 1989г. става и съучредител на [[СДС]] и е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека. Отец Амбарев е свещеник в Града на истината през 1990 година. Започналите вътрешни борби и подозренията му към много от т.н. "сини" политици за причастност към бившия режим го отблъскват от тези среди.