Битка при Крета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
Войната на Василий II с българите започва още в началото на самостоятелното му царуване през 976 г. Дълго императорът не може да се справи с нападенията на Самуил в балканските владения на Византия. В първите години на XI в. Василий предприема решително настъпление и откъсва от българите много градове и области ([[Преслав]], [[Видин]], [[Тесалия]], [[Драч]] и др.).<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 679-688]</ref> Българският владетел не посреща пасивно византийските нахлувания, а сам извършва успешни набези дълбоко във византийска територия срещу [[Одрин]] (1003 г.) и [[Солун]] (1004 г.).<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 684, 687-688]</ref> Императорът на свой ред предприема нападения в България, за да не и&#768; даде възможност да се засили отново и за да защити собствените си владения.<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 690]</ref>
 
При тези обстоятелства през 1009 г. край Крета се стига до сблъсък между главните сили на противниците. За него се разказва в латински вариант на житието на св[[Никон Метаноите|Св. Никон Метаноите]].<ref>Златарски, В., [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 689-690]</ref> Поражението на Самуил в тази битка се тълкува като едно от многократните поражения, които "парализират" опитите му за контранастъпление.<ref>Гюзелев, В., България от втората четвърт на Х до началото на XI век, с. 71, в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. "Наука и изкуство", София 1983</ref> Въпреки неуспеха при Крета, нападенията на българите в района на Солун и [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]] продължават до [[Беласишка битка|битката при Беласица]], в която Самуил търпи решително поражение.<ref>Пириватрич, С. Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 135-136</ref>
 
==Виж също==
* [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_12.html Известията за българите в житието на свСв. Никон Метаноите], в: Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2 (София 1971), с. 810-816
 
==Бележки==