Аларе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rotlink (беседа | приноси)
м fixing dead links
Ред 34:
Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref> В селото има и турци.
 
Аларе е нападано от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски чети]] на 24 декември 1905 година и на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] до [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], изселва населението му в [[Енидже Вардар]], като едва след [[Младотурска революция|Младотурска революция]] му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи [[Димитър Лешников]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.210-223</ref>.
 
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]], през 1909 година в селото са останали 12 екзархийски и 4 [[Униатско движение|униатски]] къщи, всичките чифлик. Вследствие на спора между Екзархията и Патриаршията към 1909 г. църквата „Свети„[[Свети Атанас“Атанасий (Аларе)|Свети Атанас]]“ е затворена.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 83.</ref>
 
===В Гърция===