Блус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 60:
Музикалните форми и стилове известни днес като "блус" или модерна "[[кънтри]] музика" възникват в едни и същи региони на южните части на САЩ през 19-ти век. Блус и кънтри записи могат да се намерят още от 20-те години, когато звукозаписната индустрия създава и развива [[маркетинг]]ови категории наречени "расова музика" и "народна музика" с цел да продават музика съответно от черни на черни и от бели на бели. По това време няма голямо различие между блус и кънтри освен етническата принадлежност на изпълнителите, а понякога и това липсва. Въпреки че сега музиколозите дефинират "блус" в границите на определени музикални структури, акорди и текстове произлизащи от Западна Африка, първоначалната публика възприема музиката в много по-общ (неконкретен) вид — това е музиката на селския юг и по-точно на делтата на Мисисипи. Черни и бели изпълнители споделят един и същи репертоар и мислят за себе си по-скоро като за музиканти-скиталци (т.нар ''songster''), отколкото за блус музиканти. Схващането за "блус" като отделен жанр се появява по време на миграцията от селските райони към градовете през 20-те години и едновременно с това развиването на звукозаписната индустрия. "Блус" става дума, с която се означава запис предназначен за продажба на черни.
Корените на блуса са тясно свързани и с религиозната музика на афро-американското общество. Произхода на [[спиричуъл]]а датира много по-отдавана от този на блуса — някъде около средата на 18-ти век, в периода на [[Християнство|християнизацията]] на робите и те започват да пеят християнските химни и по-конкретно тези на [[Исак Уатс]], които били много популярни. Преди блуса да получи официалната си дефиниция под формата на определени прогресии той се определял като светската половина на спиричуълите. Това е нисшата музика на черните селяни. В зависимост от това към коя религиозна общност принадлежал даден изпълнител се считало за различно неправилно да изпълняваш тази подла мзуика — блусът бил дяволска музика. Затова музикантите били разделени на две групи: госпел и блус певци, китарни проповедници и сонгстъри. Въпреки това по това време започнали записите на черната селска музика (20-те години) и били записани и двата вида поради сходните им техники: "въпроси и отговори", блус ноти, [[слайд китара]] и др. Все пак госпел музиката се отличава по музикалните си форми свързани с християнските химни и затова е по-малко забелязвана от светския си опонент блуса.
===Предвоенния блус===
Ред 103:
Изпълнители като Джон Лий Хукър и Мъди Уотърс продължават да свирят пред ентусиазирана публика, да вдъхновяват нов музиканти потопени в традиционния блус, като например [[Taj Mahal]]. Хукър добавя в звученето си с рок елементи и свири с млади бели музиканти и така създава стил, който може да бъде чут в албума от [[1971]] "[[Endless Boogie]]".
Виртуозната китарна техника на [[Б.Б. Кинг]] му спчелва прякора "Крал на блуса". За разлика от чикагския стил, бенда на Кинг използва силна брас секция включваща [[саксофон]], [[тромпет]] и [[тромбон]] вместо слайд китара или
Музиката на Афро-американското движение за граждански права (1955-1968) и Движението за свобода на словото (1964-1970) подбуждат нов интерес към американската коренна музика и афро-американската музика. Фестивали като Нюпорт фолк фестивал запознават нова публика с традиционния блус, което възвръща интереса към предвоенния акустичен блус и изпълнители като [[Сон Хаус]], [[Мисисипи Джон Хърт]], [[Скип Джеймс]] и [[Преподобния Гари Дейвис]]. Много компилации с класически предвоенен блус са преиздадени от Yazoo Records. Дж. Б. Леноар от чикагското движение от 50-те записва няколко дългосвирещи албума с акустична китара, в някои случаи с акомпанимента на Уили Диксън на акустичен бас или барабани. Песнитте му, първоначално разпространени само в Европа, са по политически въпроси като [[расизъм|расизма]] или [[Виетнамска война|Виетнамската война]], което е необичайно за този период.
| |||