Разлика между версии на „Галиен“

редакция без резюме
'''Публий Лициний Егнаций Галиен''' ({{lang-la|Publius Licinius Egnatius Gallienus}}) е римски император, управлявал [[Римска империя|Римската империя]], отначало съвместно със своя баща [[Валериан I]] — от [[253]] до [[260]] г., а после и като единствен император през [[260]]-[[268]] година.
 
Галиен е най-дълго управлявалият император в периода на [[Криза в Римската империя|кризата през ІІІ век]]. Макар че въвежда някои далновидни реформи и постига немалко успехи на бойното поле, Галиен не успява да предотврати разпадането на Римската империя, споради появата на многобройни узурпатори в провинциите. Античната просенатска историография представя Галиен в лоша светлина, тъй като той ограничава политическите амбиции и влияние на знатните, придавайки засилено монархически характер на властта си.
 
==Съуправление с Валериан І==
Галиен е най-големият син на император [[Валериан I|Валериан]] и [[Мариниана|Егнация Мариниана]]. Женен е за [[Корнелия Салонина]] и, има трима сина: [[Валериан ІІ]], [[Салонин]] и [[Мариниан]]. През 253 г., почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен, дава му титлата ''август'' и го оставя да управлява западните провинции на империята. Валериан заминава на изток, за да изтика [[Сасаниди|Сасанидските]] [[перси]] атакуващи [[Сирия]], докато Галиен командва легионите по Дунав и Рейн срещу германските племена.
 
ПрезПри съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва — задълбочават се икономическите проблеми, а вражеският натиск по границите става неудържим. От 254-7 до 257 г. Галиен отбранява рейнската граница на Галия и постига победи срещу [[франки]]те и другите германски варвари, в чест на което према от Сената титлата ''Germanicus'' петкратно.
Почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен и го оставя да управлява западната част на империята, а той самия заминава на изток, за да изтика [[Сасаниди|Сасанидските]] [[перси]] атакуващи [[Сирия]], докато Галиен командва легионите по Дунав и Рейн срещу германските племена. При съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва — задълбочават се икономическите проблеми, а вражеският натиск по границите става неудържим.
 
През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни полета" (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, в провинция [[Горна Германия]]. Въпреки че удържат победа в [[Битка при Медиолан]], легионите водени от Галиен не са в състояние да спрат нашествието на по-многобройните от тях варвари, които просто продължават по пътя си, плячкосват селища и отвличат мирно население. Римската империя губи контрола върху териториите между Рейн и Дунав. Разкрива се неспособността на квартированите по границите войски да гарантират безопасността на вътрешната част на империята. Става сериозна заплахата за Северна Италия и дори за самия Рим.
През 254-7 г. Галиен отбранява рейнската граница на Галия и постига победи срещу [[франки]]те и другите германски варвари, в чест на което према от Сената титлата ''Germanicus'' петкратно.
 
== Криза и колапс на империята ==
През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни полета" (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, в провинция [[Горна Германия]]. Въпреки че удържат победа в [[Битка при Медиолан]], легионите водени от Галиен не са в състояние да спрат нашествието на по-многобройните от тях варвари, които просто продължават по пътя си, плячкосват селища и отвличат мирно население. Римската империя губи контрола върху териториите между Рейн и Дунав. Разкрива се неспособността на квартированите по границите войски да гарантират безопасността на вътрешната част на империята. Става сериозна заплахата за Северна Италия и дори за самия Рим.
 
== Криза и колапс на империята ==
Пленяването на Валериан от персите през 260 г. води до фактическото разпадане на империята. Мнозина военачалници използват възможността и се провъзгласяват за императори в различните провинции (т.нар. време на "[[Тридесетте тирани (Рим)|Тридесетте тирани]]"). В края на същата година от властта на Рим отпадат западните провинции: Галия, Испания и Британия образуват независимата [[Галска империя]] оглавена от генерал [[Постум]], който отблъсква нападенията на [[франки]]те и води война срещу Галиен, който прави неуспешен поход срещу узурпатора през 265 година.
[[File:Antoninianus-Gallienus-l5macedonica-RIC 0345-Bj-.jpg|thumb|ляво|250px|Пропаганден [[антониниан]] на Галиен, апелиращ към лоялността на [[V Македонски легион]] (ок. 261 г.)]]
Икономиката на държавата е сериозно разстроена, разорени и обезлюдени са редица области, особено тези близо до границите. Имперската хазна е празна и за да преодолее финансовия недостиг, Галиен е принуден да сече голямо количество нестойностни монети, което се отразява зле на търговията. Паричните знаци дотолкова се обезценяват, че натуралната размяна завладява отново пазара. В натура започват да се събират данъците и да се изплащат заплатите.
 
== Нововъведения ==
Управлението на Галиен бележи няколко новости. В опит да издигне престижа на властта владетелят изисква за себе си божествени почести и, подобно на източните монарси, носи пурпурна [[хламида]] и златна [[корона]]. На сенаторите е забранено да се занимават с военни въпроси и дори да се доближават до военен лагер — така са отделени гражданските длъжности от военните, явно с цел да се пресекат зачестилите заговори за узурпация от страна на знатното съсловие. С това римската аристокрация от тук нататък губи роля в управлението.
 
Анонимен потребител