Галиен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
'''Публий Лициний Егнаций Галиен''' ({{lang-la|Publius Licinius Egnatius Gallienus}}) е римски император, управлявал [[Римска империя|Римската империя]], отначало съвместно със своя баща [[Валериан I]] — от [[253]] до [[260]] г., а после и като единствен император през [[260]]-[[268]] година.
Галиен е най-дълго управлявалият император в периода на [[Криза в Римската империя|кризата през ІІІ век]]. Макар че въвежда някои далновидни реформи и постига немалко успехи на бойното поле, Галиен не успява да предотврати разпадането на Римската империя,
==Съуправление с Валериан І==
Галиен е най-големият син на император [[Валериан I|Валериан]] и [[Мариниана|Егнация Мариниана]]. Женен е за [[Корнелия Салонина]]
През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни полета" (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, в провинция [[Горна Германия]]. Въпреки че удържат победа в [[Битка при Медиолан]], легионите водени от Галиен не са в състояние да спрат нашествието на по-многобройните от тях варвари, които
▲През 254-7 г. Галиен отбранява рейнската граница на Галия и постига победи срещу [[франки]]те и другите германски варвари, в чест на което према от Сената титлата ''Germanicus'' петкратно.
▲През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни полета" (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, в провинция [[Горна Германия]]. Въпреки че удържат победа в [[Битка при Медиолан]], легионите водени от Галиен не са в състояние да спрат нашествието на по-многобройните от тях варвари, които просто продължават по пътя си, плячкосват селища и отвличат мирно население. Римската империя губи контрола върху териториите между Рейн и Дунав. Разкрива се неспособността на квартированите по границите войски да гарантират безопасността на вътрешната част на империята. Става сериозна заплахата за Северна Италия и дори за самия Рим.
▲== Криза и колапс на империята ==
Пленяването на Валериан от персите през 260 г. води до фактическото разпадане на империята. Мнозина военачалници използват възможността и се провъзгласяват за императори в различните провинции (т.нар. време на "[[Тридесетте тирани (Рим)|Тридесетте тирани]]"). В края на същата година от властта на Рим отпадат западните провинции: Галия, Испания и Британия образуват независимата [[Галска империя]] оглавена от генерал [[Постум]], който отблъсква нападенията на [[франки]]те и води война срещу Галиен, който прави неуспешен поход срещу узурпатора през 265 година.
[[File:Antoninianus-Gallienus-l5macedonica-RIC 0345-Bj-.jpg|thumb|ляво|250px|Пропаганден [[антониниан]] на Галиен, апелиращ към лоялността на [[V Македонски легион]] (ок. 261 г.)]]
Line 56 ⟶ 54:
Икономиката на държавата е сериозно разстроена, разорени и обезлюдени са редица области, особено тези близо до границите. Имперската хазна е празна и за да преодолее финансовия недостиг, Галиен е принуден да сече голямо количество нестойностни монети, което се отразява зле на търговията. Паричните знаци дотолкова се обезценяват, че натуралната размяна завладява отново пазара. В натура започват да се събират данъците и да се изплащат заплатите.
==
Управлението на Галиен бележи няколко новости. В опит да издигне престижа на властта владетелят изисква за себе си божествени почести и, подобно на източните монарси, носи пурпурна [[хламида]] и златна [[корона]]. На сенаторите е забранено да се занимават с военни въпроси и дори да се доближават до военен лагер — така са отделени гражданските длъжности от военните, явно с цел да се пресекат зачестилите заговори за узурпация от страна на знатното съсловие. С това римската аристокрация от тук нататък губи роля в управлението.
| |||