Йоан Дамаскин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в [[Византия|Източната римска империя]] започва разцветът на [[иконоборство]]то. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на [[икона|иконопочитанието]]. [[Император]] [[Лъв III]] (717 – 741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение и дружба изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола.
 
РазгневениятСпоред легендата разгневеният халиф уволнява доскорошния си близък помощник и го наказва, като му отсича ръката и я излага на публичен показ. След молбата на Йоан, халифът му разрешава да прибере отрязания крайник. Йоан Дамаскин отправя [[молитва|молитви]] към [[Богородица]], допира отсечената ръка до тялото си и тя по чудотворен път зараства. Като вижда чудото, халифът разбира че е наказал невинен човек и предлага на Йоан да се върне на предишната си служба, но той отказва и се отдава на аскетичен живот в манастира „Св. Сава Освещени” край [[Йерусалим]]. Там бива ръкоположен за [[свещеник]] и доживява дълбока старост.
 
Тази версия обаче страда от много пороци.На първо място, според шариата, измяна и бунт срещу владетеля безусловно се наказва със смърт.
 
Отрязването на ръката е наказание прилагано към крадците.Няма основание да се смята че обвинение в метеж би се разминало само с отсичане на ръка.
 
В памет на [[чудо]]то с отрязаната ръка на светеца е съставена [[иконография]]та на т. нар. „[[Богородица Троеручица]]”. [[Православие|Православната църква]] почита паметта на светеца на 4 декември (стар)/17 декември (нов стил).