|
}}
{{източник|'''Михайло Войславлевич'''|2014|10|07}} или '''Михаил'''<ref>Матанов, Хр. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци'', С., Парадигма. 2005, с.125-127.</ref><ref>Божилов, Ив. ''Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия'' — Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403-404.</ref><ref>Оболенски, Д. ''Византийската общност. Източна Европа 500-1453'', С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.</ref><ref>''Документи и материали за историята на българския народ'', С., Издателство на БАН. 1969, с. 39-41.</ref><ref>Иречек, К. ''История на българите'', С., Наука и изкуство, 1978, с.242-243.</ref><ref>Острогорски, Г. ''История на византийската държава'', С., Прозорец, 1996, с.447-448.</ref><ref>Stephenson, P., ''Balkan borderlands (1018-1204)'' - Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500-1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.</ref> ({{lang-sr|Михаило Војислављевић}}) е сръбски средновековен владетел, [[княз]] ([[1052]]-[[1077]] г.) и крал ([[1077]]-[[1081]] г.) на [[Дукля]]. Син е на [[Стефан Войслав]]. Титлата, дадена му от папата има значението на ''крал на славяните'', но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.<ref>Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54-55.</ref>
Майката на Михаил е дъщеря на някой от петимата синове на Иван Владимир и Теодора Косара (Гойслав, Предимир, Михаил, Саганек и Радослав), които са внуци на цар [[Самуил]]. По тази причина [[Георги Войтех]] го моли да определи някой от синовете си за цар на България, за да може да придобие подготвяното въстание [[легитимност]] в очите на българите, понеже за тях царската кръв е задължително условие за властта. <ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref>
|
