Карл Маркс: Разлика между версии

Маркс се мести в Лондон и остава в този град до края на живота си. Седалището на Комунистическата лига също се премества в Лондон. Въпреки това, през зимата на 1849-1850 г., в редиците на Комунистическата лига възниква раздор, когато фракцията на Комунистическата лига, водена от Август Уилич и Карл Шапър започва възбудено да агитира за незабавно въстание от страна на Комунистическата лига. Последните вярват, че след като Комунистическата лига започне въстанието, цялата работническа класа от цяла Европа ще въстане „спонтанно“ и ще се присъедини към въстанието, като по този начин ще се създаде повсеместна революция в цяла [[Европа]]. Карл Маркс и Фридрих Енгелс протестират, че такова непредвидено въстание от страна на Комунистическата лига е авантюра и би било самоубийствено за Комунистическата лига<ref>P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.</ref>. Такова едно въстание ще може лесно да бъде смачкано от страна на полицията и въоръжените сили на реакционните правителства в Европа. Маркс поддържа становището, че промените в обществото не са постигнати за една нощ благодарение на усилията и волята на шепа хора<ref>P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.</ref>. Вместо това, промените в обществото са предизвикани от научен анализ на икономическото състояние на обществото и преминаване към [[революция]] през различни етапи на социално развитие. В настоящия етап на развитие (около 1850 г.), след разгрома на въстанията в цяла Европа, Маркс смята, че Комунистическата лига трябва да насърчи работническата класа да се обединява с прогресивни елементи на изгряващата [[буржоазия]] с цел за да се защити от [[феодализъм|феодалната]] [[аристокрация]] и намери общи постановки по въпроси, включващи искания за правителствени реформи, например конституционна република със свободно избрани събрания и универсално избирателно право. С други думи, работническата класа трябва да се присъедини към буржоазните демократични сили за да доведе до успешен край буржоазната революция преди работническата класа да постави на дневния ред своите искания и да проведе своята революция.

Крайният резултат на този процес е, че въпреки, че работниците осъществяват икономическия процес в цялата култура, те нямат власт над нея и на практика са и&#768; подвластни. Господството на едни над други Маркс определя като отчуждение, като по този начин развива понятието на [[Хегел]] за [[отчуждение]]то. И за двамата това означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което е част от самия теб, както вътре, така и вън от теб. Отчуждената личност е раздвоена и разделена. Нейния живот губи своята органична цялост. От там идва и проблемът с отчуждения труд, който се явява като социален антипод. Частната собственост е резултат от този отчужден труд и предизвиква отрицателни последици върху обществения живот: господство на вещните отношения над субекта на труда. В социалната сфера трудовите отношения стават външни и противоестествени. Като цяло, отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение.