|
| '''Католически''' || [[25 май]] || [[1 май]] || [[21 май]] || [[17 май]]
|}
== История и исагогика ==
Според изследователите, земният път на Исус Христос започва на [[Коледа]]та в [[4 г. пр.н.е.]] във [[Витлеем]] и завършва на „Христовата възраст“ със [[Страстна седмица|Страстната седмица]] по времето, когато [[Пилат Понтийски]] е [[прокуратор]] в [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] ([[26]]-[[36]] г.). Затова християните слагат събитията от Страстната седмица в годините между 29-36, а обичайно в [[30]] ([[31]]) година.
Четиридесет години след събитията със [[Бог Син|Син Божий]] в Юдея и [[Йерусалим]], [[легион|римските легион]]и под командването на бъдещия император [[Тит]] [[Обсада на Йерусалим (70)|превземат Йерусалим]] и разрушават [[Вторият храм|Втория храм]]. А на следващата година ([[71]]) в чест на Тит, баща му император [[Веспасиан]] го удостил по [[Виа Сакра]] в [[Рим]] с най-блестящия в историята [[триумф]]. Това отдаване на необичайни почести в историята на [[Древен Рим]] е продиктувано не от завладяването на нови територии от [[Римска империя|Римската империя]], нито от разбиването от римската армия на някоя могъща държава, развила собствена [[цивилизация]] (която впрочем съвместно с гръкоримската и християнската култура, става основа на Западната цивилизация днес) през [[античност]]та, а от превземането на Йерусалим, със срутването на Втория храм от римските легиони ([[Храм в Йерусалим|Храмът в Йерусалим]] има особено важно значение както за юдаизма, така и за християнството). Устройването на подобен грандиозен триумф, в памет от който до наши дни е оцеляла [[Арка на Тит|Арката на Тит]], е достатъчно показателно и красноречиво за сериозността с която са гледали [[римляни]]те на заплахата, породила [[Първо еврейско въстание|еврейското въстание]] с последвалата го [[Юдейска война]]. Това е и причината [[евреи]]те по традиция до наши дни не минават под Арката на Тит. <ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 125-126 |year= 2007 |publisher= ИК „Витлеем“, ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> От своя страна римляните гледали с отвращение и презрение на победените във войната юдеи. Веспасиан и Тит отказват традиционната при устройването на триумф [[титла]] ''[[Judaicus]]'' ''(Победител на юдеите)'', а съвременникът на всичките тези събития [[Тацит]], пише знаменитата си мисъл: {{цитат|Всичко свещено за нас е долно за евреите, всичко позволено на тях е нечисто за нас. <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, изход, стр. 88 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>|}} От своя страна Юдаизмът и Християнството се надяват на построяването на [[Трети йерусалимски храм|Трети храм в Йерусалим]].
== Те ти, булка, Спасовден! ==
|
