Вера Антонова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MegaAlex (беседа | приноси)
м formatting: 6x интервали, А|АБ (using Advisor.js)
Ред 22:
През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”]]. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”]], след което известно време работи като асистент в [http://www.libshumen.org/index.php Окръжна библиотека – гр. Шумен].
 
През 1951 година започва работа в [http://museum-shumen.eu/bg/[Регионален исторически музей, Шумен|Окръжен исторически музей – гр. Шумен][, където завежда отдел „Средновековна археология” до пенсионирането си през 1988 година. В началото на научната си кариера интересите и са насочени към тракийската, античната и късноантичната епохи. През 50-те години, заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]], работи по проучването на римската вила при с. Мадара, [[Динея|късноантичната крепост при с. Войвода]], тракийските некрополи при селата [[Браничево (село в България)|Браничево]] и [[Янково]]. В края на 50-те години взема участие в експедициите на [[Станчо Ваклинов]] за регистриране на ранносредновековни обекти в [[Лудогорие]]то между [[Плиска]] и [[Силистра]] – [[Дръстър]]. По същото време тя взема участие в комплексната археологическа експедиция в [[Цар Асен (Област Силистра)|с. Цар Асен, Силистренско]] под ръководството на [[Милко Мирчев]] от [[Варненски археологически музей|Варненския музей]]. Предприетите разкопки разкриват един от най-интересните средновековни обекти в Североизточна България. Това кара Вера Антонова да посвети по-нататъшната си научна дейност на изучаването на средновековните паметници в Шуменско.
 
Името на Вера Антонова неизменно е свързано с проучванията на знакови средновековни обекти от национално значение:
Ред 32:
Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на [[Шуменска крепост]], на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания”, за което през 1976 година получава степен [[Старши научен сътрудник]] (Ст. н. с.).
 
Творческият път на Вера Антонова е увенчан от над 120 научни труда – монографии, студии, статии, и над 250 научнопопулярни статии, пътеводители, диплянки. Наред с това тя подготвя първите музейни експозиции в старото класно училище в Шумен, в музеите в Плиска и в [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]. Авторка е и на експозициите в двете зали „Средновековие” на новопостроената през 80-те години сграда на [http://museum-shumen.eu/bg/ Окръжен исторически музей – гр. Шумен]. По нейна инициатива е създаден музеят на [[Шуменска крепост]], а самият археологически резерват става еталон за социализация на културно-исторически паметници.
 
== Награди и отличия ==