Уикипедия

Горна Врабча: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 28:
 
== История ==
Селището Горна Врабча е изградено върху по-старо селище от [[10 век]]. Жителите на селото са шопи от групата на краищенците. В Краището в по-стари времена е имало преселвания на от различни части на България: от Пиротско, от Скопско, от Вранско, от Разметаница (Дупнишко). Много мощни са процесите на изселванията от Краището, засегнали с пълна сила и Горна Врабча. Започват след Освобождението на България, още преди урбанизацията, свързана с индустриализацията на градовете, краищеците се разселват из различните части на тогавашното Царство България, където започват да обработват свободни парцели земя. Малко по-късно започва индустриалният бум в градовете София и Перник, който привлича много жители на селото.
Селището Горна Врабча е изградено върху по-старо селище от [[10 век]]. Оттук е преминавал пътят на [[кръстоносци]]те. Немалко от тях са останали и са се заселили по тези места, защото в тези походи се знае, че са взимали участие предимно бедни благородници от запад, които са разчитали да забогатеят, като покорят богатият юг. Приятният климат и живописното разположение на селото са другата причина то да бъде предпочетено за заселване от кръстоносците. Много от тях са останали тук без да стигнат своята първоначална цел — освобождаването на Гроба Господен от неверниците. В днешни времена хората родени тук носят антропологичните белези на своите предци — рицарите. Във вените им тече благородническа кръв и това се усеща в самочувствието им и в техните обноски. Имената на жителите на с. Горна Врабча също недвусмислено подсказват за славното минало на предците и за произхода им — ГЕРМАНА, ГЕРМАНКА, ПЕТРА, ПЕРСА, РИЗЕНА, ЛЕДА, КРЪСТАН, КРЪСТАНА, АДЕЛИНА, АНА, МАРИЯ, МАРИКА, ДЖОРЕ, ДЖУРДЖА, БОЖИКА, ЖАНА, МИХАЛ. Не са малко и прабългарските и славянски имена. Българските имена са с типичните за Западна България запазени старинни окончания — ДИМО, ДИМЧО, МИЛЕ, ТАЧО, ДИМИТРИЯ, МИЛАНКА, ВЕЛЕ, СЕВДА, ПАВЛЕ, ДИМИТРАКИЯ, СТАНОЯ, СТАНОЙКА, СТОЙНЕ, ЛЮБА, ЛЮБЕ, ПЪРВАН, КРУМ, КРЪСТАН, НЕНКО, НЕНА, СТАНА, ТРЕНА, ТРЕНЕ, БОРИС, СТОЙНЕ, СТАНИМИР, МАРКО, ЛЕНКА, ЛОЗА, СЛАВЕ, СЛАВКА, ВЕНА, ВЕНЕ, МИЛОЙКА, МИТРА. На особена почит са имената на цветя: ЛОЗЕНА, ЛОЗА, РОЗА, ПЕРУНИКА, КАМЕЛИЯ. Поминъкът на населението е бил предимно скотовъдство и рударство. Овощарството е било добре развито. Ябълки, сливи и круши виреят особено добре в този регион. Също лешник и орех. Тук няма да видите бостани и лозя. Не виреят дини, пъпеши, грозде, смокини, кайсии и всички топлолюбиви растения. Тук „не виреят“ и топлолюбиви и капризни хора. С присмех и нескрито презрение се посреща всеки, който не е на ТИ с природата. Проявите на лошо възпитание са изключително редки. Хората са учтиви, сдържани и не се натрапват с присъствието си. Дворовете им не се допират един до друг. Всяко семейство живее в свое отделно „имение“, понякога на половин-един километър един от друг, дори и повече. Тук самота не гнети никого. Хората са научени да ценят спокойствието, природните дадености, правото на другия и затова се радват на всяка своя среща, като спазват един задължителен ритуал на поздравяване, който не съществува никъде другаде в България.▼
 
▲СелищетоТрадиционни Горнаимена Врабча е изградено върху по-старо селище от [[10 век]]. Оттук е преминавал пътят на [[кръстоносци]]те. Немалко от тях са останали и са се заселили по тези места, защото в тези походи се знае, че са взимали участие предимно бедни благородници от запад, които са разчитали да забогатеят, като покорят богатият юг. Приятният климат и живописното разположение наза селото са другата причина то да бъде предпочетено за заселване от кръстоносците. Много от тях са останали тук без да стигнат своята първоначална цел — освобождаването на Гроба Господен от неверниците. В днешни времена хората родени тук носят антропологичните белези на своите предци — рицарите. Във вените им тече благородническа кръв и това се усеща в самочувствието им и в техните обноски. Имената на жителите на с. Горна Врабча също недвусмислено подсказват за славното минало на предците и за произхода им —: ГЕРМАНА, ГЕРМАНКА, ПЕТРА, ПЕРСА, РИЗЕНА, ЛЕДА, КРЪСТАН, КРЪСТАНА, АДЕЛИНА, АНА, МАРИЯ, МАРИКА, ДЖОРЕ, ДЖУРДЖА, БОЖИКА, ЖАНА, МИХАЛ. Не са малко и прабългарските и славянски имена. Българските имена са с типичните за Западна България запазени старинни окончания —, ДИМО, ДИМЧО, МИЛЕ, ТАЧО, ДИМИТРИЯ, МИЛАНКА, ВЕЛЕ, СЕВДА, ПАВЛЕ, ДИМИТРАКИЯ, СТАНОЯ, СТАНОЙКА, СТОЙНЕ, ЛЮБА, ЛЮБЕ, ПЪРВАН, КРУМ, КРЪСТАН, НЕНКО, НЕНА, СТАНА, ТРЕНА, ТРЕНЕ, БОРИС, СТОЙНЕ, СТАНИМИР, МАРКО, ЛЕНКА, ЛОЗА, СЛАВЕ, СЛАВКА, ВЕНА, ВЕНЕ, МИЛОЙКА, МИТРА. На особена почит са имената на цветя: ЛОЗЕНА, ЛОЗА, РОЗА, ПЕРУНИКА, КАМЕЛИЯ. Поминъкът на населението е бил предимно скотовъдство и рударство. Овощарството е било добре развито. Ябълки, сливи и круши виреят особено добре в този регион. Също лешник и орех. Тук няма да видите бостани и лозя. Не виреят дини, пъпеши, грозде, смокини, кайсии и всички топлолюбиви растения. Тук „не виреят“ и топлолюбиви и капризни хора. С присмех и нескрито презрение се посреща всеки, който не е на ТИ с природата. Проявите на лошо възпитание са изключително редки. Хората са учтиви, сдържани и не се натрапват с присъствието си. Дворовете им не се допират един до друг. Всяко семейство живее в свое отделно „имение“, понякога на половин-един километър един от друг, дори и повече. Тук самота не гнети никого. Хората са научени да ценят спокойствието, природните дадености, правото на другия и затова се радват на всяка своя среща, като спазват един задължителен ритуал на поздравяване, който не съществува никъде другаде в България.
 
== Религии ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Горна_Врабча“.