|
Селището Горна Врабча е изградено върху по-старо селище от [[10 век]]. Жителите на селото са шопи от групата на краищенците. В Краището в по-стари времена е имало преселвания на от различни части на България: от Пиротско, от Скопско, от Вранско, от Разметаница (Дупнишко). Много мощни са процесите на изселванията от Краището, засегнали с пълна сила и Горна Врабча. Започват след Освобождението на България, още преди урбанизацията, свързана с индустриализацията на градовете, краищеците се разселват из различните части на тогавашното Царство България, където започват да обработват свободни парцели земя. Малко по-късно започва индустриалният бум в градовете София и Перник, който привлича много жители на селото.
Традиционни имена за селото са: ГЕРМАНАКръстан, ГЕРМАНКАКръстана, ПЕТРААделина, ПЕРСААна, РИЗЕНАМария, ЛЕДАМарика, КРЪСТАНДжоре, КРЪСТАНАДжурджа, АДЕЛИНАБожика, АНАЖана, МАРИЯМихал, МАРИКАДимо, ДЖОРЕДимчо, ДЖУРДЖАМиле, БОЖИКАТачо, ЖАНАДимитрия, МИХАЛМиланка, ДИМОВеле, ДИМЧОСевда, МИЛЕПавле, ТАЧОДимитрия, ДИМИТРИЯМитра, МИЛАНКАСтаноя, ВЕЛЕСтанойка, СЕВДАСтойне, ПАВЛЕЛюба, ДИМИТРАКИЯЛюбе, СТАНОЯПърван, СТАНОЙКАКрум, СТОЙНЕКръстан, ЛЮБАНенко, ЛЮБЕНена, ПЪРВАНСтана, КРУМТрена, КРЪСТАНТрене, НЕНКОГерман, НЕНАГерман, СТАНАГермана, ТРЕНАПетра, ТРЕНЕПерса, БОРИСРизена, СТОЙНЕЛеда, СТАНИМИРБорис, МАРКОСтойне, ЛЕНКАСтанимир, ЛОЗАМарко, СЛАВЕЛенка, СЛАВКАСлаве, ВЕНАСлавка, ВЕНЕВена, МИЛОЙКАВене, МИТРАМилойка. На особена почит са имената на цветя: ЛОЗЕНАЛоза, ЛОЗАЛозена, РОЗАРоза, ПЕРУНИКАПеруника, КАМЕЛИЯКамелия. Поминъкът на населението е бил предимно скотовъдство и рударство. Овощарството е било добре развито. Ябълки, сливи и круши виреят особено добре в този регион. Също лешник и орех. Тук няма да видите бостани и лозя. Не виреят дини, пъпеши, грозде, смокини, кайсии и всички топлолюбиви растения. Тук „не виреят“ и топлолюбиви и капризни хора. С присмех и нескрито презрение се посреща всеки, който не е на ТИ с природата. Проявите на лошо възпитание са изключително редки. Хората са учтиви, сдържани и не се натрапват с присъствието си. Дворовете им не се допират един до друг. Всяко семейство живее в свое отделно „имение“, понякога на половин-един километър един от друг, дори и повече. Тук самота не гнети никого. Хората са научени да ценят спокойствието, природните дадености, правото на другия и затова се радват на всяка своя среща, като спазват един задължителен ритуал на поздравяване, който не съществува никъде другаде в България.
== Религии ==
|
