Горна Врабча: Разлика между версии

'''[[Горна]] Врабча''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Земен]], [[Област Перник]].

Село Горна Врабча се намира в [[планина|планински]] район сред хълмове с надморска височина — 700 до 870 метра. То е пръснато по баирите, като почти всяка къща се намира на отделен баир. Температурните разлики са големи и зеленчукопроизводството е много слабо развито. Мястото е богато на диворастящи билки и дъбови гори — среща се церовият [[дъб|церовият дъб]], който според легендата лекува всички болести на този, който седне под неговата сянка и облегне гръб на наговото стебло. Има къщи, които са отдалечени на километри разстояние от центъра на селото. Този „център“ е условен, защото се намира в самото начало на селото на пътя за град [[Земен]]. Селището е с хубав типично средноевропейски климат.

Селището Горна Врабча е изградено върху по-старо селище от [[10 век]]. Жителите на селото са шопи от групата на краищенците. В Краището в по-стари времена е имало преселвания на от различни части на България: от [[Пиротски окръг|Пиротско]], от [[Скопско-велешки говор|Скопско]], от [[Вранско-Буяновашка котловина|Вранско]], от [[Разметаница]] (Дупнишко). Много мощни са процесите на изселванията от Краището, засегнали с пълна сила и Горна Врабча. Започват след [[Освобождение на България|Освобождението]] на България, още преди урбанизацията, свързана с индустриализацията на градовете, краищеците се разселват из различните части на тогавашното [[Царство България]], където започват да обработват свободни парцели земя. Малко по-късно започва индустриалният бум в градовете [[София]] и [[Перник]], който привлича много жители на селото.

Традиционни имена за селото са: Кръстан, Кръстана, Аделина, Ана, Мария, Марика, Джоре, Джурджа, Божика, Жана, Михал, Димо, Димчо, Миле, Тачо, Димитрия, Миланка, Веле, Севда, Павле, Димитрия, Митра, Станоя, Станойка, Стойне, Люба, Любе, Първан, Крум, Кръстан, Ненко, Нена, Стана, Трена, Трене, Герман, Герман, Германа, Петра, Перса, Ризена, Леда, Борис, Стойне, Станимир, Марко, Ленка, Славе, Славка, Вена, Вене, Милойка. На особена почит са имената на цветя: Лоза, Лозена, Роза, Перуника, Камелия. Поминъкът на населението е бил предимно скотовъдство и рударство. Овощарството е било добре развито. Ябълки, сливи и круши виреят особено добре в този регион., а Същосъщо лешник и орех. Тук няма да видите бостани и лозя. Не виреят дини, пъпеши, грозде, смокини, кайсии и всички топлолюбиви растения. Тук „не виреят“ и топлолюбиви и капризни хора. С присмех и нескрито презрение се посреща всеки, който не е на ТИ"ти" с природата. Проявите на лошо възпитание са изключително редки. Хората са учтиви, сдържани и не се натрапват с присъствието си. Дворовете им не се допират един до друг. Всяко семейство живее в свое отделно „имение“, понякога на половин-един километър един от друг, дори и повече. Тук самота не гнети никого. Хората са научени да ценят спокойствието, природните дадености, правото на другия и затова се радват на всяка своя среща, като спазват един задължителен ритуал на поздравяване, който не съществува никъде другаде в България.

Селището е населено само с православни християни — [[българи|българи.]] В него неРелигията, сакоято живелиизповядват хораврабчани оте другоправославно вероизповеданиехристиянство.

ПешериПещери, карстови образувания, живописни местности