В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[1623]]-[[1624]] година селото е отбелязано под името ''Хрул'' с 10 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294 </ref>.
През 2005 - 2006 г. село Ерул привлича вниманието на световноизвестни шведски учени археолози поради името и етимологията си. След археологически разкопки и изследвания на находките се оказа, че едно древно германско племе на готите, наречено [[Ерули]], се е заселило трайно тук при Великото преселение на народите и жителите му са се смесили с местното трако-римско население, а по-късно и с българите. Всеизвестен е факта, че готският епископ [[Вулфила]] и [[готи]]те федерати са били трайно уседнали в териториите на днешна България и множеството археологически паметници като готски базилики и некрополи в околността, недвусмислено доказват това. Името на селото е древно и непроменено близо 1500 години.<ref>http://paper.standartnews.com/archive/2005/11/11/theday/s4615_17.htm</ref>
Интересна е и етимологията на името "ерул" - основава се на германската дума "erilar" – майстор на рунически надписи, т.е. ерул, херул; в скандинавските езици и староанглийски "jarl/earl"<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Earl</ref> означава знатен, благороден, войн, т.е. наемни дружини от войни.<ref>http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/%D0%90%D0%9B%D0%90%D0%9D-%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%91-%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C-1.htm</ref>
