Никола Петров (художник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Категория:Възпитаници на НХА и рубрикиране
Ред 12:
| стил = [[импресионизъм]]
| учител = [[Ярослав Вешин]],<br /> [[Иван Мърквичка]]
| академия = [[Национална художествена академия|ХудожественатаХудожествена академия - София]]
| направление =
| патрон =
Ред 26:
'''Никола Петров''' е български [[живописец]] от младото поколение [[художници]] от началото на [[20 век]]. Всеки от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с [[портрет]]иста [[Никола Михайлов]]) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските [[импресионизъм|импресионисти]] ([[Едуар Мане|Мане]], [[Клод Моне|Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]]).
 
== Биография ==
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата [Национална художествена академия|Художествена академия]]. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ([[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]]).
 
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 год. през 1916 г.
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ([[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]]).
 
== Творчество ==
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
 
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му — той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] „[[На Острова на блажените]]“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология — многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
 
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 год. през 1916 г.
 
<center><gallery caption=„Картини на Никола Петров“>
Line 53 ⟶ 55:
{{СОРТКАТ:Петров, Никола}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Почетни гражданиВъзпитаници на ВидинНХА]]
[[Категория:Почетни граждани на Видин]]
[[Категория:Родени във Видин]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Почетни граждани на Видин]]