Разлика между версии на „Максимилиан I“

м
редакция без резюме
м
м
{{монарх
| име = Максимилиан I
| описание = Император на {{Br}}Свещената Римска империя{{Br}} Ерцхерцог на Австрия
| описание = австрийски ерцхерцог,<br />свещен римски император
| изображение за личността = [[File:Albrecht Dürer 084b.jpg|250п]]
| описание на изображението = <small>портрет от [[Албрехт Дюрер,]] (1519)<small/>
| управление = 1509-1517
| коронация =
| място на раждане = [[Винер Нойщат]], [[Австрия]]
| починал = [[12 януари]] [[1519]]
| място на смъртта = [[Велс]], [[ Австрия]]
| погребан = [[Винер Нойщат]], [[Австрия]]
| предшественик = [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]
==Управление в Германия==
От 1486 г., когато е избран за курфюрст и крал на Германия, Максимилиан I активно участва в управлението на Свещената Римска империя. След смъртта на Фридрих III през 1493 г. властта в империята преминава изцяло в ръцете на Максимилиан. По това време системата на управление на Свещената Римска империя се намира в дълбока криза: в Германия съществуват няколко стотин малки държавни формирования с различна степен на независимост, финансов и военен потенциал, а лостовете за въздействие на императора върху местните князе се оказват остарели и неефективни. По-големите княжества водят самостоятелна политика и се опитват да наложат властта си над съседните рицарски владения и над имперските градове, които съставляват основната военна и финансова сила на империята.
[[Картинка:Peter Paul Rubens 120b.jpg|200px260px|thumb|Максимилиан I. Портрет от [[Рубенс]]а, (1618)]]
През 1495 г. Максимилиан I свиква във [[Вормс]] [[райхстаг]]а на Свещената Римска империя, пред който той представил проект за спешни реформи в системата на управление. В резултат [[Райхстаг]]ът приема т.н. "Имперска реформа". Германия е разделена на 6 имперски окръга (Reichkreis), а през 1512 са учредени още 4. Орган на управление в имоерския окръг става окръжното събрание&nbsp;— Крайстаг (Kreistag), в което са представени всички държавни формирования на територията на окръга: светски и духовни княжества, имперските рицари и независимите градове. Всеки член на Крайстага притежава един глас, с което Максимилиан осигурява водещото място в него на имперските рицари, малките княжества и градове, които са опората на императора. Имперският окръг притежава компетенциите да решава въпроси за военното строителство, организацията на отбраната, набора на войската, както и за разпределението и събирането на имперските данъци на територията на окръга. Голямо е и значението на уредения [[Имперски камарен съд]] (Reichskammergericht) - върховен орган на съдебната власт в германския свят, който става един от основните инструменти за налагане на императорското влияние над териториалните князе и механизъм за провеждане на единна политика във всички германски държавици на територията на империята.
 
 
На френско-имперското сближение е сложен край през 1506 г. по инициатива на французите, което довежда до няколко въоръжени сблъсъка между войските им. През 1508 г. войските на [[Венеция]] не пропускат Максимилиан за коронацията му в [[Рим]] и принуждават империята на териториални отстъпки в [[Истрия]] и [[Фриули]]. Агресивността на републиката става причина същата година да се образува т.н. [[Камбрийска лига]] между папа [[Юлий II]] и френския крал, към която се присъединява и Максимилиан I. Френските сили постигат ред победи над Венеция през 1509 г. Това разтревожва папата, който в стремежа си да прогони французите организира през 1510 г. заедно с [[Венеция]] и Свещената империя т.н. "Свещена лига" срещу [[Франция]]. Учатстието на Максимилиан в последвалата война е ограничено, тъй като германските князе отказват да финансират кампаниите му в Италия, а доходите му от Австрия не са достатъчни за военните разходи. За да намери решение на финансовия проблем, Максимилиан I залага сребърните рудници в [[Тирол]] на банкерската фамилия [[Тугери]]. Въпреки финансовите затруднения именно Максимилиан I създава нов тип армия&nbsp;— наемните войски на [[ландкскнехти]]те, които заменят рицарското опълчение на Свещената империя и скоро стават главна военна сила във всички европейски държави.
[[Image:Bernhard Strigel 003.jpg|200px|right|thumb|Император Максимилиан I и Мария Бургундска със семейството си - сина им Филип Хубави, внуците им Фердинанд I и Карл V, зет им Лайош II.]]
Военните кампании на Максимилиан I в последните години на управлението му са крайно неуспешни: през 1511 г. той се опитва неуспешно да спре френското настъпление в [[Артоа]], а през 1515 г. предприема поход към Милано, който претърпява провал още в самото начало. В резултат в Северна Италия се установява френска хегемония, а Максимилиан I губи възможността да се меси в италианските работи.
 
==Семейство==
[[Image:Bernhard Strigel 003.jpg|200px260px|right|thumb|Император Максимилиан I и Мария Бургундска със семейството си - сина им Филип Хубави, внуците им Фердинанд I и Карл V, зет им Лайош II.]]
Максимилиан I се жени три пъти, като само първият му брак с [[Мария Бургундска]] оставя наследници:
#[[Филип I (Кастилия)|Филип Хабсбург]] „Красивия“ (1478-1506), който наследява домена на майка си след нейната смърт. Той се омъжва за инфанта [[Хуана Кастилска]], която през 1504 става кралица на Кастилия и Арагон. Този брак се оказва изключително плодотворен&nbsp;— внуците на Максимилиан, родени от брака на Филип и Хуана разпространяват династичните връзки на Хабсбургите из цяла Европа. Повечето от децата на Филип и Хуана израстват във Фландрия под опеката на дядо си Максимилиан, който урежда браковете им с чужди владетели.