'''Данил (Дано, Дане) СтояновСтоянович''' ({{lang-sr|Дане Стојановић}}) е сърбоманскисърбски революционер, деец на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] от началото на 20 век.
==Биография==
Данил СтояновСтоянович е роден в прилепското село [[Крапа]], тогава в Османската империя. Присъединява се към сръбската пропаганда в Македония.<ref>{{cite book |title= Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић |last=Божовић |first= Григорије|authorlink=Григорие Божович |coauthors= |year= 1990|publisher= Јединство |location= Београд|isbn= |pages= 140|url= |accessdate=}}</ref> През 1911 година като сръбски войвода е с месечна сръбска заплата три лири<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.</ref>. При избухването на [[Охридско-дебърско въстание|Охридско-дебърското въстание]] през 1913 година заедно с четите на [[Йован Долгач]], [[Михаил Йосифов (сръбски войвода)|Михаил ЙосифовЙосифович]], [[Василие Търбич]], [[Божко Вирянец]] се отправя към [[Кичево]], за да отбраняват градчето от въстаниците. В началото на септември, по време въстанието, заедно с Долгач участва в избиването на 26 мюсюлмани от село [[Лажани]], [[Прилеп (град)|Прилеп]] и други места, събрали се на сватба в Лажани. След като роднините на убитите поднасят жалба, са осъдени от сръбски съд. СтояновСтоянович бяга в Америка, но в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] е помилван, заввръща се в Сърбия и се включва в четническия отряд на Василие Търбич.<ref>{{cite book |title= Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга|last=Трбић |first= Василије|authorlink=Василие Търбич |coauthors= |year= 1996|publisher= |location= Београд|isbn= |pages= 33, 39-40|url= |accessdate=}}</ref>
