По това време в района дошли [[юруци]]те, както и членове на различни [[суфитиСуфизъм|суфитскисуфистки/суфийски]] ордени. Според някои изследователи благодарение на сунитските суфитскисуфистки ордени на Мевлевия, Накшибендия, Халвентия и пр. бил разпространен ислямът сред [[богомили|богомилите]], [[павликяни|павликяните]], [[патарени|патарените]] в [[Босна]], сред албанците и пр. Докато шиитските суфитскисуфистки братства като бекташиите, например, придобили привърженици сред албанците. Ислямизацията се улеснила и с въвеждането на специалния статут сред такива групи от населението на Балканите, като сред тях се набирали войници, които играели спомагателна роля за османската войска, маданджии (миньори), джелепкешани (овцевъди), търпанджии (косачи на сено за конете на османските войски), дервенджии (пазачи на проходи) и пр. В архивите също са изброени и имената на жителите през годините, като в определената година за насилствена ислямизация в Чепинското корито (днес Велинградско) например, все още съществували християни. В османските съдебни архиви има случаи и на смесени бракове. До 1839 г. висши военни и държавни служби могли да се заемат само от хора, изповядващи исляма. Религията е била от значение и при наследяването на имоти, поради това в едно семейство или близки роднини имаме случаи, когато едните са християни, а другите не са.
