Уикипедия

Умаяди: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
текстбокс
м Константинопол
Ред 36:
|събития =
|събитие-дати =
|събития2 = ''[[Битка при ГвадалетеГуадалете]]''
|събитие-дати2 = [[23 юли]] [[711]]
|събития3 = ''[[Обсада на Константинопол (717-718)|Обсада на Цариград]]''
Ред 101:
==== Път към властта ====
 
С възкачването на курейшът [[Халиф Усман|Усман ибн АффанАфан]] като трети ''Предводител на правоверните'' родствените му омаяди получават достъп до важни постове, което среща недоволството на [[Бану Хашим|хашемити]]те . През [[639]] г. омеядският първенец и защитник на [[Мека]] '''[[Муавия I ибн Абу Суфиян|Муавия ибн Суфян]]''' става управител на бившата [[Римска провинция|римска провинция]] [[Арабско завоюване на Сирия|Палестина]], а след смъртта на [[Абу Убайда]] [[Сирия (римска провинция)|и на [[Сирия]]. През този период Халифатът [[Арабско завоюване на Персия|вече е покорил]] [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]] и обект на арабската военно-политическа експанзия става [[Византия|Византийската империя]]. Енергичният Муавия показва особено усърдие в тази насока и изгражда опитна армия по [[римска империя|римски образец]] от [[Сирийска православна църква|сирийски християни]]. През 655 г. управителят на Сирия взема дейно участие в подготовката и победата на арабския флот в [[Битка на Мачтите|Битката на Мачтите]], която отваря [[Средиземноморие]]то за [[Ислям]]а.
 
На [[20 юни]] [[656]] халиф Усман е убит и за негов наследник е обявен [[Али ибн Аби Талиб|имам Али]]. Изборът е оспорен от Муавия и избухва първата мюсюлманска гражданска война между [[шиити]] и сунити, т.нар. ''[[Фитна]]''. Въпреки успехите на Али на бойното поле омаядът ловко подвежда чрез съдебен арбитраж четвъртия халиф да отстъпи от военно решение, с което основоположника на шиизма губи подкрепата на много от емирите си. Изоставилите Али са наречени [[хариджити]] и на [[26 януари]] [[661]] един от тях - ''Абд ал-Рахман'', убива имам Али в [[Наджаф|Куфа]]. Това окончателно отваря пътя на Муавия към халифата и той установява столицата на Омеядската [[теокрация]] в сирийското си седалище [[Дамаск]].
 
Едно от най-важните събития по време на управлението на Муавия I е записването на [[Коран]]а във вида, познат и днес. Дотогава светото писание на мюсюлманите се предава предимно устно. Писари, който са записвали думите на Мохамед, са били рядкост и са използвали най-различни видове носители – палмови листа, кости, пергаменти, папируси. Докато е бил жив халиф Омар е събирал тези записки, а след смъртта му те биват съхранявани от дъщеря му Хафса. <ref>Като цяло устното разпространение е създавало доста промени. Понякога случайно, друг път умишлено думите са били променяни. Създавали са се различни версии на Корана. Знаем, макар и да не се е запазила, че Али ибн Абу Талиб е имал своя версия на Корана имаща няколко допълнителни стиха представящи го като истинския наследник на Мохамед.</ref> През управлението на халиф Усман между арабски и неарабски мюсюлмани има напрежение, тъй като двата народа се обвиняват един друг в неверие. Проблемът е в големите различия във версиите на Корана, който те притежават. Като допълнение към това след смъртта на Хафса записките, съхранявани при нея са иззети и унищожени. Последвалото недоволство е отбелязано с бунт в края на 655 г., по време на поклонническия сезон в [[Мека]]. Ултиматум изисква свалянето на управителя на Сирия Муавия. Привидно той се съгласява и пише писмо, с което се отказва от властта си. Когато делегатите си тръгват пише друго писмо, в което заповядва бунтовниците да бъдат избити. Като халиф унифицирането на Корана е първа задача за Муавия.
 
През управлението на халиф Усман между сирийци и иракчани има напрежение, тъй като двата народа се обвиняват един друг в неверие. Проблемът е в големите различия във версиите на Корана, който те притежават. Като допълнение към това след смъртта на Хафса записките, съхранявани при нея са иззети и унищожени. Последвалото недоволство е отбелязано с бунт в края на 655 г., по време на поклонническия сезон в [[Мека]]. Ултиматум изисква свалянето на управителя на Сирия Муавия. Привидно той се съгласява и пише писмо, с което се отказва от властта си. Когато делегатите си тръгват пише друго писмо, в което заповядва бунтовниците да бъдат избити. Като халиф унифицирането на Корана е първа задача за Муавия.
 
==== Вътрешна и външна политика на Омеядите ====
Способностите на Муавия правят представителите на рода му Предводители на правоверните за близо век. Преките му наследници [[Язид I ибн Муавия|Язид]] и [[Муавия II ибн Язид|Муавия II]] консолидират вътрешната си власт с политика на мирно съжителство с християнското население на халифата, един от които е [[Йоан Дамаскин]]. Едновременно с това е продължена арабската експанзия за сметка предимно на Византийската империя, като са завладени [[Родос]] и [[Крит]], основан е [[Кайруан]], а [[Константинопол]] е подложен на [[Обсада на Константинопол (674)|първата от серия обсади]]. Неуспехът на обсадата предизвиква християнско въстание на [[Миафизитство|мардаитите]] срещу арабската власт в [[Киликия]]. Сключеният мир с Византия позволява овладяването на [[Кабул]], [[Бухара]] и [[Самарканд]]. Смъртта на Муавия I през 680 г. е последвана от нова гражданска война - Втора Фитна за Халифата. Омаядските войски обсаждат въстаналата [[Мека]], при което в пожар е тежко повреден храмът [[Кааба]]. [[Битка при Кербала|При Кербала]] омаядите-сунити побеждават алианите-шиити в особено кървава и паметна битка. Тези две светотатства са повод Омаядската династия да е често заклеймявана от мюсюлманските теолози и историци.
 
Халифатът преминава в младши клон на Омеядите, този на [[Маруан I ибн ал-Хакам|Марванидите]], които [[Арабско завоюване на Египет|завоюват Египет от Византия]]. [[Абдул-Малик ибн Маруан]] и четирите му наследили го сина възстановяват [[Арабско завоюване на Армения|контрола над Армения]], налагат арабския език като официален в Халифата, секат монети и строят места за поклонение, сред които [[Омаядска джамия (Дамаск)|Омеядската джамия]], [[Масджид ал-Набауи|Джамията на Пророка]] и [[Купол на Скалата|Купола на Скалата]]. През 717 г. пълководците на [[Сюлейман ибн Абдул-Малик]] са победени от [[Първа българска държава|българския]] [[кан]] [[Тервел]] [[Обсада на Константинопол (717-718)|пред стените на Константинопол]]. Това пренасочва арабското внимание към Западното Средиземноморие и през този период Халифатът приключва с [[Вестготско кралство|Визиготското кралство]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|и завоюва]] [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]]. През този период Омаядите проникват в [[Трансоксиана]] [[Ислямски нашествия в Индия|и Индия]]. Въпреки, че арабите-мюсюлмани се ползват с привелигирован статус в сравнение с другите мюсюлмани, [[Умар ибн Абдул-Азиз]] е запомнен като уважаван и готов на компромис халиф. Той обръща внимание на проблема, породен от верската толерантност в халифата - религиозните ритуали на евреи, християни, зороастрияни се практикуват, но са обложени със сериозен данък, което е важен приход за хазната на халифа. Обръщането на немюсюлмани към исляма става доста популярно, но нерядко е възпрепятствано с този финансов довод, което се възприема като дискриминация.
 
Управлението на [[Хишам ибн Абдул-Малик]] бележи последния епизод на Омаядския халифат в Сирия. През този период арабската ислямска империя стига крайните си граници, след като експанзията и&#768; е спряна от [[Битка при Акронион|ромеите при Акронион]], [[меровинги]]те [[Битка при Поатие|при Поатие]], [[Хазарски хаганат|хазарите]] [[Битка при Ардабил (730)|при Ардабил]] и [[Берберско въстание (740-742)|берберското въстание]] в [[Африка|Северна Африка]]. Централната сила на халифа отслабва и в края на омаядския период избухва Третата Фитна, по време на която се сменят четирима халифи.
==== Въстание на Абасидите ====
Отслабената централна власт на Омаядите събужда старите им врагове - хашемити, шиити и неарабски мюсюлмани. След [[декрет]]а от 741, забраняващ на немюсюлмани да заемат държавни постове към противниците на Омаядите се добавят още представители. Те се обединяват под черния флаг на Абас, а въстан и се противопоставят на
 
Битка при Велики Заб (750)
==== Дамаски халифи ====
Line 118 ⟶ 121:
* 680—683 [[Язид I ибн Муавия]]
* 683—684 [[Муавия II ибн Язид]]
* 684—685 [[МарванМаруан I ибн ал-Хакам]]
* 685—705 [[Абдул-Малик ибн Марван]]
* 705—715 [[Ал-Уалид I ибн Абдул-Малик]]
Line 128 ⟶ 131:
* 744 [[Язид III ибн ал-Уалид]]
* 744 [[Ибрахим ибн ал-Уалид]]
* 744—750 [[МарванМаруан II ибн Мохамед]]
==== Галерия ====
{{Омаяди}}
<center><gallery caption="">
Image: Brooklyn Museum - Battle of Karbala - Abbas Al-Musavi - overall.jpg| [[Ашура|Победата на алияните сунитите над сунититеалияните при Кербала]]
Image: Steuben - Bataille de Poitiers.png| [[Битка при Поатие|Битката при Поатие]]
Image: Omayyad mosque.jpg| Омеядска[[Омаядска джамия (Дамаск)|Омеядската джамия]]
Image: Damascus National Museum Umayyad Castle Gate.jpg| Омеядската порта на Националния музей в Дамаск
Image: Arabischer Maler um 730 001.jpg| Арабско изобразително изкуство от Омеядския период
Image: Arabischer Mosaizist um 735 001.jpg| Мозайка от Омеядскиязамъка периодна халиф Хишам, [[Йордания]]
</gallery></center>
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Умаяди“.