През март 1946 г. инж. Нанчев е избран за [[професор]] в Машинно-електротехническия факултет при [[Държавна политехника|Държавната политехника]] – София. През същата година е създадена катедра “Приложна електротехника”, на коята той е избран за ръководител. От 1948 г. тя е преименувана на катедра „Електрически станциицентрали, мрежи и подстанции“системи“, а след разделянето й през 1964 г. той става ръководител на катедра „Електрически мрежи“. През 1953г. Държавната политехника се разделя и се обособява Висшия машинно електротехнически институт. Проф. Нанчев е декан на Електротехническия факултет (1956-58) и Зам. Ректор на ВМЕИ (1960-62). Основни дисциплини, по които преподава са Електрически централи и подстанции, Техника на високите напрежения и Релейна защита. Основните области на научната му дейност са техника на високите напрежения, гасителни бобини, земни съединения, вълнови процеси, атмосферни пренапрежения. Като завеждащ катедра „Електрически станции и подстанции” създава лаборатория по Техника на високите напрежения, която функционира до към 2000 г. Работи във ВМЕИ и е ръководител катедра „Електрически мрежи“ до пенсионирането си през 1971г.
