|
След [[национализация|национализирането]] на тютюневите фабрики и складове със Закона за учредяване в България на държавен тютюнев монопол на всички складове, съоръжения, машини, инвентар и авоари на 81 чуждестранни и български тютюно-търговски фирмии и обединяването им от 1 юни 1947 г. в пловдивски клон на ''Държавния тютюнев монопол ''/ДП„Тютюнева промишленост”/ с отстраняването на квалифицирания ръководен персонал управлението и технологичния ред в тях се влошават чуствително, това наред с уеднаквяването на работническите надници, минаването към сезоннна краткосрочна заетост оставяща наетите на произвола в голяма част от годината и отнамането на техни социални придобивки които са им предоставяли частните собственици на предприятията в едно с общата оскъдица, повишаване на норми при намаляване на заплащането и атмосферата на насилствено налагане на новият ред постепенно довеждат работниците във все по-тежко положение и обективно предизвикват тяхното стихийно негудование. <ref>[http://www.plovdiv.utre.bg/video/2013/06/28/521-may_1953_godina_kurvaviat_bunt_na_plovdivchani_sreshtu_komunizma Май 1953 година- кървавият бунт на пловдивчани срещу комунизма]</ref><br />
[[Пловдив]] отдавна е крупен тютюнев център където са средоточени едни от най-крупните, вече национализирани, от установения "Държавен монопол" предприятия в този отрасъл на Балканите, като бившите фабрики и складове "Томасян" на Ервант Хугасян достгналидостигат производство през 30-те години до 1 милион цигари на смяна, а също: „Златен лъв” на братята Тютюнджиян, „„Картел - Съединени тютюневи фабрики”, „Родина”, „Болярка” и „Изгрев". в които намират препитанието си критична маса от 30 000 души от града и областта от [[Родопите]] до [[Средна гора]]. В пловдивската тютюнева промишленост е подписан един от първите колективни трудови договори, има три синдиката: Съюза на съюзите (необвързан партийно), Свободния общ работнически синдикален съюз /СОРСС/ на широките социалисти и Общия работнически синдикален съюз /ОРСС/ на комунистите. През 1934 г. е създаден и Единния български работнически съюз /ЕБРС/. Всички те са ликвидирани след 1944 г. и на тяхно място е създаден от властта през март 1945 г. казионния Общ работнически професионален съюз /ОРПС,по-късно БПС, а сега КНСБ/, който официално е обявен като поделение на БКП. За работниците преди национализацията е имало колонии (както тогава са наричани почивните станции), които са конфискувани. Утвърдените в Европа български марки „Томасян”, Златен лъв”, „Зора”, „Тютюнджиян” са сменени заедно с имената на фабриките и складовете. Следствие фактическия разгром на технологията в предприятията около 1950 г.вече има остър недостиг на работна ръка в определени периоди на годината и те стават единственото място, където се приема на работа без проверка на ОФ и бележка от партийния секретар за благонадеждност, даже започват там да сасе пращат принудително „нездрави елементи”. Ликвидирани са всякакви извоювани дотогава привилегии за „класата на тютюноработниците”, заплащането е намалено чрез вдигане на нормите и е чуствително по-ниско от това преди 1944 г. След паричната обмяна от началото на 50-те години нещата стават още по-лоши. Същевременно „вторият петгодишен народо-стопански план”, налага задължителните „дажби” или "наряди" в натура. <ref>[http://toross.blog.bg/politika/2010/05/22/plovdiv-mai-1953-pyrvata-stachka-sreshtu-komunizma-v-iztochn.549706 Христо Марков, ПЛОВДИВ, МАЙ 1953 - ПЪРВАТА СТАЧКА СРЕЩУ КОМУНИЗМА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА]</ref>
==Ход на събитията==
|
