Асеновград: Разлика между версии

'''Асѐновград''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[област Пловдив]] и е разположен на 15 kmкм южно от град [[Пловдив]]. Асеновград е най-големият необластен град в [[България]], най-големият град в [[Родопи]]те, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на [[община Асеновград]]. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села. По данни от преброяването, към 2011 година населението на града се оценява на 50 846 души, което поставя Асеновград на 19-тодеветнадесето място по големина в страната.

Град Асеновград е разположен в южната част на [[област Пловдив]]. Намира се на 19 kmкм от [[Пловдив]] и на 165 kmкм от [[София]]. Асеновградската община граничи с общините [[Община Родопи|Родопи]], [[Община Садово|Садово]], [[Община Първомай|Първомай]], [[Община Лъки|Лъки]], [[Община Куклен|Куклен]], [[Община Перущица|Перущица]], [[Община Черноочене|Черноочене]] и [[Община Баните|Баните]]. Градът е разположен в дефилето на река [[Чая]] (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от [[Родопите]] към [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]]. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и [[Беломорие]]то. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към [[Гърция]]: [[Пловдив]]-[[Смолян]]-[[Ксанти]].

Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление ''вечерник'' — лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте [[фьон]]). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 kmкм на север по течението на реката.

Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος) — неизвестен герой от 10X-11XI век.<ref>{{cite web | year = 2004 | url = http://www.thrakiki.gr/anatolikiromilia.htm | title = Ανατολική Ρωμυλία | publisher = thrakiki.gr | accessdate = 19 април | accessyear = 2007}}</ref>

В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от [[новокаменна епоха|новокаменната ера]]. Първите данни за заселване в региона са край село [[Богданица]]. По река [[Сушица (река)|Сушица]] (приток на [[Юговска река|Юговската река]]) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 mм в основата, на широчина е 88 mм и 5 mм височина. В нея са намерени [[хромел]]и, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов">{{cite book | last = Хайтов | first = Николай | authorlink = Николай Хайтов | year = 1965 | title = Асеновград в миналото | publisher = Наука и изкуство | location = София}}</ref>

Друга селищна могила е открита близо до село [[Руен (Област Пловдив)|Руен]] (Паная или Богородично), на 5 kmкм на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит ([[4 хилядолетие пр.н.е.|3500-3000 г. пр.н.е.]]).

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 mм. През [[1956]] г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен [[траки]]ец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово [[ойнохое]] (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на [[Силен]], а в противоположния край — с релефно изображение на [[сатир]]. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 cmсм с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата - скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>

Около разположената на 2 kmкм южно от града [[Асенова крепост]] са открити археологически находки от Средновековието — керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Най-ценните открити монети са от римските императори [[Констанций I Хлор]] и [[Диоклециан]].

Няколко години след кръстоносния поход [[Византия|византийският]] император [[Алексий III Ангел]] издига за владетел на Родопската област убиеца на [[Иван Асен I|Асен I]] — [[Иванко]]. През [[1198]] г. обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема [[Асенова крепост|крепостта Станимака]], като пленява всички българи, които се намират вътре.

На 13 април 1204 годинагод. [[Цариград]] пада под властта на кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на [[Рение дьо Три]]. Една година след това цар [[Калоян]] събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15петнадесет рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход [[Жофроа дьо Вилардуен]].

Крепостта на града е възстановена от цар [[Иван Асен II]]. През периода [[1259]]-[[1344]] г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. ВПрез [[1344]] годинаг. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от [[Османска империя|османските турци]] през [[1363]] г. или след [[Черноменска битка|Черноменскатачерноменската битка]] през [[1371]] г.

В първите векове на османското владичество градът е [[вакъф]]ско селище на султан [[Сюлейман Великолепни]], а по-късно става център на [[нахия]]. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул<ref>http://www.sadibayram.com/?page=makaleler&mid=52&id=3 /</ref>. По време на [[кърджалии|кърджалийските размирици]] (в края на 18XVIII —и началото на 19XIX век) градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18XVIII век в града пристигат бежанци от [[Костур (ном)|Костур]]ско, прокудени от [[Али паша Янински]]. На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.

В първата половина на 19XIX век френският геолог [[Ами Буе]] пише за Станимака:

Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През [[1847]] г. започва отпорът срещу [[Цариградската патриаршия]] — в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога - с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата).

През 1857 година станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на [[черковнославянски език]]. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж — Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетялиналетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.

Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Бурмов, Тодор. Българо-гръцката църковна распра. С., 1902, стр. 351.</ref> До началото на XX[[20 век| век]] Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през [[българско възраждане|Българското възраждане]].

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Асеновград е съставено от градоначалник и общински съвет от 33 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2015)|избори]] са предвидени за 2015 годинаг. Разпределението на местата в общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2011)|избори]] от 23 октомври 2011 годинаг., при изборна активност от 54,24%, е следното:<ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/1601.html Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 3 април 2012.]</ref>

През втората половина на XX[[20 век| век]] около града са построени няколко големи промишлени предприятия:

В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград - [[Пловдив]]. Погледнато в перспектива, се очаква в близките 10десет години Асеновград и Пловдив да се съединят в една голяма икономическа [[агломерация]]. За изграждането и функционирането на тази агломерация са необходими усилия от община Асеновград, община Куклен и [[община Пловдив]] за изграждане на 6-лентовшестлентов път между Асеновград и Пловдив. През 2009 г. с държавна намеса беше изграден нов терминал на [[Летище Пловдив|летище „Пловдив“]], (намиращо се на около 8 километракм от Асеновград), позволяващкойто на часпозволява да се обработватобслужват до 4четири самолета сна час (т.е. около 800-1000 пътници,). кактоБяха и построяване напостроени нови халета с цел създаване на възможност за престояванетопрестой на над 25 самолета в денонощиетоденонощие на летище „Маврудово“.

За подобряване на инфраструктурата около града е належащо и необходимо да се изградят нови обиколни пътища в посока [[Кърджали]] и [[Смолян]], най-малкото поради очертаващия се повишен трафик на автомобили, преминаващи транзитно през град Асеновград. По направлението Асеновград&nbsp;– Кърджали е необходимо да се изгради ново околовръстно шосе, което да започва преди карбитния завод и преминава през края на промишлената зона, продължаващо покрай река Чая, което ще бъде съпроводено и с изграждане на нов мост над реката, така че пътят да излиза преди завод „Химик“, съответно да преминава покрай манастира „Свети Илия“ и да се включва в тополоския път на няколко километра след града. Нов път или друго трасе трябва да се изгради и в посока Смолян с цел да се преодолеят проблемите с повишения трафик на автомобили в града. Този нов път трябва да започва някъде около град [[Куклен]], да преминава над кв. Долни и Горни Воден, село [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]] и село [[Яврово]] и да се създаде възможност за връзка с първокласния път Асеновград-Смолян около 20 - 25 километракм от град Асеновград.

През 1986 годинаг. в града започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел „Асеновец“. През 1997 годинаг. това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ''ТВ САТ КОМ'' и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име.<ref>http://www.predavatel.com/bg/3/ase.htm</ref>

палеонтологичен<ref name="http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm"> [http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm]</ref>, музей на рока<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/29/1755077_muzei_v_asenovgrad_predstavia_istoriiata_na_rokerskoto/ Музей в Асеновград представя историята на рокерското движение в България], статия в Дневник.БГ от 29 януари 2012 г.</ref> и винарски музей, а на 2 kmкм от града е Асеновата крепост.

В близкото минало градът е известен и с една от първите [[дискотека|дискотеки]] в България ("Джамбуре) с 600шестстотин места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 годинаг. Тя се е намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува. Центърът на град Асеновград се обновява постоянно и в кратко време ще бъде завършен в окончателния си вид.

Палеонтологичният музей в града, филиал на [[Национален природонаучен музей|Националния природонаучен музей]], е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите [[Палеонтология|палеонтологични]] колекции в България. Сред експонатите има останки от [[саблезъб тигър]], тигър [[метаилурус]] и [[Дейнотериум|дейнотерий]]. Дейнотерият (Дейнотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди 8осем милиона години. Теглото му е било повече от 12дванадесет тона. Находката е уникална в световен мащаб. Това е един от петте екземпляра, извадени при разкопки в света и е един от най-запазените. Целият скелет на животното е бил открит при село Езерово през 1967 г. Именно защото е уникална находка, истинските кости се пазят в Националния природонаучен музей в София. В музея в Асеновград можете да видите точно копие на скелета на величествения динотерий.

В църквата, намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица – Свето Благовещение“, се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На [[15 август|15. август]] тя се носи от Асеновград до [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] и после се връща обратно.

==== Йордановден – 6. януари ====

Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от [[Васил Левски]]. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километракм югоизточно от Асеновград. Така всяка година, ако не на самата дата, то през съботата или неделята около [[19 февруари|19. февруари]] в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

==== Св. св. Константин и Елена – 21. май ====

В града има параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен през [[1821]] г. Според вярването на този ден Светисв. Константин и Светасв. Елена могат да възвърнат говора на деца, които заекват или не могат да говорят или заекват. На всички деца, имащис тозитакива проблем,проблеми свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира ''„отключване“''.<ref name="Календарни празници от Асеновград" />

Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества градскияградският празник. В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата, обикновено се приема датата да бъде около [[27 май|27. май]], но културните събития продължават цяла седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците протичат от понеделник до неделя, кулминацията обикновено е в съботния ден. Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии, провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лектории, семинари, колопоходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват завета на академик [[Николай Хайтов]]: „Да пазим спомена за Асеновград, като ключ за нашето бъдеще“.

В града най-популярен спорт е [[футбол]]ът. В Асеновград винаги е имало около 2 два- 3три футболни отбора, от които най-стар и известен е [[ФК Асеновец|ФК “Асеновец”]], който през последните години присъства неизменно във „В“ групагрупата. Стадионът на отбора се казва “''ШипкаШипка”''. Асеновец“Асеновец” е бил четвъртфиналист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през [[1981]] г. и осминафиналист за [[Национална купа на България|Националната купа]] през [[1979]] г. Друг известен футболен тим е ''ФК Сокол Долни Воден'', който се състезава в регионалните групи. Най-известния асеновградски футболист е Марин Бакалов, играл в Тракия (ПД), Ботев ПД, ЦСКА и чуждестранни отбори, шампион на България и носител на националната купа. Друг популярен спорт е кану-каяк, големи имена са братя Кърмаджиеви, Камен Куцев и др.

Известен асеновградски спортист е и [[Велик Капсъзов]]. Той е първият българин носител на два златни медала от европейски първенства по [[спортна гимнастика]]. Печелил е още много медали и е носител на званието "Заслужилзаслужил майстор на спорта" (Змс). Писал е статии и научни трудове. ИзобретяваИзобретил е тренажори и други уреди. Обявен е за почетен гражданин на [[София]].

[[Шахмат|Шах]]ът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист [[Иван Чепаринов]] е родом от Асеновград. Петър Лянгов е асеновградски шахматист и майстор на спорта. Димитър Янков (р.1934) е бил три пъти републикански шампион в този спорт.

Баскетболен клуб "Асеновец" ставатстава републикански шампионишампион при 12 -годишните момичета през 2011 г.