Асеновград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.43.60.170 (б.), към версия на Алиса Селезньова |
Граматични и стилистични поправки. ПРОТИВОРЕЧИЕ: НА 15 КМ ИЛИ НА 19 КМ СЕ НАМИРА АСЕНОВГРАД ОТ ПЛОВДИВ? |
||
Ред 14:
}}
'''Асѐновград''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[област Пловдив]] и е разположен на 15
До 1934 г. Асеновград се казва '''Станимака''' от [[гръцки език|гръцкото]] име на града ''Στενήμαχος'', ''Стенимахос''. През 1934 година е преименуван в чест на цар [[Иван Асен II]] на Асеновград. Над самия град се намират останките от [[Асенова крепост|Асеновата крепост]], стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на [[Втора българска държава|Второто българско царство]].
Ред 24:
== География ==
[[Картинка:Tschaja.jpg|мини|Река Чая]]
Град Асеновград е разположен в южната част на [[област Пловдив]]. Намира се на 19
Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление ''вечерник'' — лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте [[фьон]]). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5
Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко - през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река [[Юговска река|Юговска]].
Ред 36:
== История ==
=== Име ===
Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος) — неизвестен герой от
=== История на града ===
==== Първобитен живот ====
В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от [[новокаменна епоха|новокаменната ера]]. Първите данни за заселване в региона са край село [[Богданица]]. По река [[Сушица (река)|Сушица]] (приток на [[Юговска река|Юговската река]]) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150
Друга селищна могила е открита близо до село [[Руен (Област Пловдив)|Руен]] (Паная или Богородично), на 5
В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7
В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях — комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от [[Асенова крепост]] тракийски шлем и копие, се намират в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]].
Ред 55:
Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог [[Яхве]]. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: ''„На върховния бог Яхве“''.
От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30
==== Средновековие ====
Ред 69:
От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната метошка църква, носеща името на същия светия.
Около разположената на 2
В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище ''Петрич'', наричано още ''Василикис''. За наличието му става ясно отново от устава на [[Григорий Бакуриани]]. Точното място на селището се установява едва през [[1960]] г. при разкопки на нива около шосето за [[Яврово]]. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>
Ред 75:
Станимака се споменава в летописа на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] (1189-1191 г.), където крепостта се нарича ''Скрибенцион''. Походът се води от [[Германия|германския]] император [[Фридрих Барбароса]]. През [[1189]] г. той се настанява в [[Пловдив]] и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.
[[Картинка:Asenvgrad Ivan Asen II.JPG|thumb|270px|Паметник на [[Иван Асен II]]]]
Няколко години след кръстоносния поход [[Византия|византийският]] император [[Алексий III Ангел]] издига за владетел на Родопската област убиеца на [[Иван Асен I|Асен I]] — [[Иванко]]. През [[1198]] г. обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема [[Асенова крепост|крепостта Станимака]], като пленява всички българи, които се намират вътре.
На 13 април 1204
Крепостта на града е възстановена от цар [[Иван Асен II]]. През периода [[1259]]-[[1344]] г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия.
==== Нова история ====
В първите векове на османското владичество градът е [[вакъф]]ско селище на султан [[Сюлейман Великолепни]], а по-късно става център на [[нахия]]. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул<ref>http://www.sadibayram.com/?page=makaleler&mid=52&id=3 /</ref>. По време на [[кърджалии|кърджалийските размирици]] (в края на
[[Картинка:Etnografski muzei.jpg|thumb|270px|Етнографският музей]]
В първата половина на
{{цитат|На една и половина левги от [[Пловдив|Филибе]] се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани.''<ref>La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840. Цитирано по „Френски пътеписи за Балканите, XIX век“, София, Наука и изкуство, 1981, стр.265.</ref>}}
Ред 91:
Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на [[гръкоманство]]то. През [[1881]] г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на [[Българска екзархия|българския екзарх]]. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.
Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През [[1847]] г. започва отпорът срещу [[Цариградската патриаршия]] — в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога
През 1857 година станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на [[черковнославянски език]]. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж — Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите
Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През [[1861]] г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>
Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Бурмов, Тодор. Българо-гръцката църковна распра. С., 1902, стр. 351.</ref> До началото на XX[[20 век| век]] Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през [[българско възраждане|Българското възраждане]].
Станимака е освободен от османска власт по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] на [[6 януари]] [[1878]] г. от войните на [[генерал-майор]] [[Виктор Дандевил]]. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие — винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] в България през [[1906]] г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи [[Тома Васильов]] от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.<ref>Писмо от [[Министерство на вътрешните работи|МВР]] до МВРИ за изселването на гърци от България, София, 9 юни 1907 г. - в: Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „История на българите в документи (1878-1944), Том 1 (1878 - 1912), Ч. 1“. С., 1994.</ref>
Ред 159:
=== Общински съвет ===
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Асеновград е съставено от градоначалник и общински съвет от 33 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2015)|избори]] са предвидени за 2015
{| class="prettytable"
Ред 194:
Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена [[вино|винарска]] традиция и по-точно със [[станимашка малага|станимашката малага]] и асеновградския [[мавруд]].
През втората половина на XX[[20 век| век]] около града са построени няколко големи промишлени предприятия:
комбинат за [[цветен метал|цветни метали]] (''КЦМ-АД'', най-големият на [[Балкански полуостров|Балканите]]<ref>[http://www.kcm.bg/ Комбинат за цветни метали]</ref>), завод за полимерни опаковки (''Асенова крепост ЕАД''<ref>[http://www.assenova-krepost.com/ http://www.assenova-krepost.com/]</ref>), завод за преработка на отпадъчна [[пластмаса]] (''Химик АД'', единствен в България<ref>[http://beis.bia-bg.com/index.php?lang=bg&prt=bgdaily&p=shortp&selcomp=1394 Капиталов пазар. Борсова информационна компания]</ref>), завод за [[калциев карбид]], [[негасена вар]], калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори (''Калцит АД'' <ref>[http://www.calcit-bg.com/ Калцит АД]</ref>). По пътя за [[Козаново]] има завод за производство на захарни изделия (''Алпи''). Асеновград е прочут и с производството на консервни кутии и детски храни и пюрета.
Ред 202:
Асеновград има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост.
В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград - [[Пловдив]]. Погледнато в перспектива, се очаква в близките
=== Транспорт ===
{{Основна|Железопътна гара Асеновград}}
За подобряване на инфраструктурата около града е належащо и необходимо да се изградят нови обиколни пътища в посока [[Кърджали]] и [[Смолян]], най-малкото поради очертаващия се повишен трафик на автомобили, преминаващи транзитно през град Асеновград. По направлението Асеновград – Кърджали е необходимо да се изгради ново околовръстно шосе, което да започва преди карбитния завод и преминава през края на промишлената зона, продължаващо покрай река Чая, което ще бъде съпроводено и с изграждане на нов мост над реката, така че пътят да излиза преди завод „Химик“, съответно да преминава покрай манастира „Свети Илия“ и да се включва в тополоския път на няколко километра след града. Нов път или друго трасе трябва да се изгради и в посока Смолян с цел да се преодолеят проблемите с повишения трафик на автомобили в града. Този нов път трябва да започва някъде около град [[Куклен]], да преминава над кв. Долни и Горни Воден, село [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]] и село [[Яврово]] и да се създаде възможност за връзка с първокласния път Асеновград-Смолян около 20 - 25
В града има автогара и [[Железопътна гара Асеновград|железопътна гара]]. От железопътната гара се движат влакове само до село [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]] и [[Пловдив]].
=== Медии ===
През 1986
Вестниците в Асеновград са три – вестник „Асеновградски новинар“<ref>http://region.asenovgrad.info/</ref>, „Вестител“ и „Регион“. В тях се публикуват предимно местни новини.
Ред 220:
исторически,<ref name="http://asmuseum.hit.bg/"> [http://asmuseum.hit.bg/ http://asmuseum.hit.bg/]</ref>
етнографски,<ref name="http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm"> [http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm]</ref>
палеонтологичен<ref name="http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm"> [http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm]</ref>, музей на рока<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/29/1755077_muzei_v_asenovgrad_predstavia_istoriiata_na_rokerskoto/ Музей в Асеновград представя историята на рокерското движение в България], статия в Дневник.БГ от 29 януари 2012 г.</ref> и винарски музей, а на 2
Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм. Особено важно за туристическото и урбанизационно развитие на град Асеновград има югоизточния му район, който включва местността „Параколово“, местностите около язовир „Четиридесетте извора“ (там е изграден и първият туристически обект „Тракийският хан“).
В близкото минало градът е известен и с една от първите [[дискотека|дискотеки]] в България ("Джамбуре) с
=== Асенова крепост ===
Ред 239:
[[Файл:Deinotherium giganteum Kaup - Палеонтологичен музей - Асеновград.jpg|250px|мини|дясно|Deinotherium giganteum Kaup, експонат на музея]]
Палеонтологичният музей в града, филиал на [[Национален природонаучен музей|Националния природонаучен музей]], е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите [[Палеонтология|палеонтологични]] колекции в България. Сред експонатите има останки от [[саблезъб тигър]], тигър [[метаилурус]] и [[Дейнотериум|дейнотерий]]. Дейнотерият (Дейнотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди
<ref>{{cite web | last = Паскалев | first = Атанас | year = 2010 | url = http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9,-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4/1027/index.html | title = Палеонтологичен музей, Асеновград | publisher = bulgariainside.com | accessdate = 16 ноември 2010 | lang = | ref = harv}}</ref>
Ред 247:
Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят [[курбан]] за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби, свързани с бита и поминъка на асеновградчани.
В църквата, намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица – Свето Благовещение“, се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На [[15 август|15. август]] тя се носи от Асеновград до [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] и после се връща обратно.
==== Йордановден – 6. януари ====
[[Картинка:Sveti_Nikola2.jpg|thumb|270px|Храм „Свети Никола“]]
Както в повечето български градове, така и в Асеновград на [[Йордановден]] се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът, който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място, за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите, желаещи да уловят кръста, са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите, се измиват в реката.
Ред 257:
==== Поклонение до манастира „Света Петка“ – 19 февруари ====
Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от [[Васил Левски]]. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4
==== Св. св. Константин и Елена – 21. май ====
[[Картинка:Sveta Velikomychenica Varvara.jpg|thumb|270px|Параклис „Света Великомъченица Варвара“]]
В града има параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен през [[1821]] г. Според вярването на този ден
==== Туристически маршрути ====
Ред 275:
==== Асеновградска празнична седмица ====
Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества
=== Кухня ===
Ред 305:
{{Основна|БК Асеновец}}
В града най-популярен спорт е [[футбол]]ът. В Асеновград винаги е имало
Асеновград се слави с елитната си школа по [[вдигане на тежести]], в която са тренирали много олимпийски и световни шампиони. [[Йордан Митков]] е носител на олимпийска титла от [[XXI летни олимпийски игри]] в [[Монреал]] през [[1976]] г. Олимпийският медалист от игрите в [[Летни олимпийски игри 1988|Сеул през 1988]], световен и европейски шампион - [[Стефан Топуров]] e асеновградчанин. Роденият през [[1952]] щангист, Иван Веселинов е подобрил 250 републикански рекорда. Залата за вдигане на тежести в Асеновград носи неговото име.
Ред 311:
Щангистът [[Севдалин Маринов]] е олимпийски шампион от [[XXIV летни олимпийски игри]] в [[Сеул]] през [[1988]] г. в категория 52 [[килограм|kg]]. Световният шампион за [[2007]] година в категория до 77 [[килограм|kg]] - [[Иван Стоицов]] е състезател на клуб Асеновец<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1487600653 Иван Стоицов покори върха до 77-килограмовите на световното в Тайланд] <small>topsport.bg</small></ref>.
Известен асеновградски спортист е и [[Велик Капсъзов]]. Той е първият българин носител на два златни медала от европейски първенства по [[спортна гимнастика]]. Печелил е още много медали и е носител на званието "
Известен асеновградски акробат е [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], който е бил акробат в Софийския цирк. Получил е много признания за себе си и трупата му от чужбина. Трупа „Кехайови“ постигат световни рекорди и имат диплом от [[Световни рекорди на Гинес|Гинес]].
[[Шахмат
Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир „40-те извора“ и редовно взима участия в републикански шампионати. Известен спортист е Георги Златев — пет пъти републикански шампион на [[каяк]] на дестинация 2000-5000 м. Като треньор е подготвял редица национални състезатели.Също така изявен гребец е [[Благовест Стоянов]] на летните олимпийски игри в Барселона печели бронзов медал.
Баскетболен клуб "Асеновец"
== Личности ==
|