Асеновград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.43.60.170 (б.), към версия на Алиса Селезньова
Граматични и стилистични поправки. ПРОТИВОРЕЧИЕ: НА 15 КМ ИЛИ НА 19 КМ СЕ НАМИРА АСЕНОВГРАД ОТ ПЛОВДИВ?
Ред 14:
}}
 
'''Асѐновград''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[област Пловдив]] и е разположен на 15 kmкм южно от град [[Пловдив]]. Асеновград е най-големият необластен град в [[България]], най-големият град в [[Родопи]]те, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на [[община Асеновград]]. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села. По данни от преброяването, към 2011 година населението на града се оценява на 50 846 души, което поставя Асеновград на 19-тодеветнадесето място по големина в страната.
 
До 1934 г. Асеновград се казва '''Станимака''' от [[гръцки език|гръцкото]] име на града ''Στενήμαχος'', ''Стенимахос''. През 1934 година е преименуван в чест на цар [[Иван Асен II]] на Асеновград. Над самия град се намират останките от [[Асенова крепост|Асеновата крепост]], стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на [[Втора българска държава|Второто българско царство]].
Ред 24:
== География ==
[[Картинка:Tschaja.jpg|мини|Река Чая]]
Град Асеновград е разположен в южната част на [[област Пловдив]]. Намира се на 19 kmкм от [[Пловдив]] и на 165 kmкм от [[София]]. Асеновградската община граничи с общините [[Община Родопи|Родопи]], [[Община Садово|Садово]], [[Община Първомай|Първомай]], [[Община Лъки|Лъки]], [[Община Куклен|Куклен]], [[Община Перущица|Перущица]], [[Община Черноочене|Черноочене]] и [[Община Баните|Баните]]. Градът е разположен в дефилето на река [[Чая]] (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от [[Родопите]] към [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]]. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и [[Беломорие]]то. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към [[Гърция]]: [[Пловдив]]-[[Смолян]]-[[Ксанти]].
 
Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление ''вечерник'' — лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте [[фьон]]). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 kmкм на север по течението на реката.
 
Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко - през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река [[Юговска река|Юговска]].
Ред 36:
== История ==
=== Име ===
Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος) — неизвестен герой от 10X-11XI век.<ref>{{cite web | year = 2004 | url = http://www.thrakiki.gr/anatolikiromilia.htm | title = Ανατολική Ρωμυλία | publisher = thrakiki.gr | accessdate = 19 април | accessyear = 2007}}</ref>
 
=== История на града ===
==== Първобитен живот ====
В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от [[новокаменна епоха|новокаменната ера]]. Първите данни за заселване в региона са край село [[Богданица]]. По река [[Сушица (река)|Сушица]] (приток на [[Юговска река|Юговската река]]) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 mм в основата, на широчина е 88 mм и 5 mм височина. В нея са намерени [[хромел]]и, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов">{{cite book | last = Хайтов | first = Николай | authorlink = Николай Хайтов | year = 1965 | title = Асеновград в миналото | publisher = Наука и изкуство | location = София}}</ref>
 
Друга селищна могила е открита близо до село [[Руен (Област Пловдив)|Руен]] (Паная или Богородично), на 5 kmкм на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит ([[4 хилядолетие пр.н.е.|3500-3000 г. пр.н.е.]]).
 
В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 mм. През [[1956]] г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен [[траки]]ец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово [[ойнохое]] (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на [[Силен]], а в противоположния край — с релефно изображение на [[сатир]]. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>
 
В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях — комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от [[Асенова крепост]] тракийски шлем и копие, се намират в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]].
Ред 55:
Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог [[Яхве]]. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: ''„На върховния бог Яхве“''.
 
От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 cmсм с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата - скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>
 
==== Средновековие ====
Ред 69:
От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната метошка църква, носеща името на същия светия.
 
Около разположената на 2 kmкм южно от града [[Асенова крепост]] са открити археологически находки от Средновековието — керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Най-ценните открити монети са от римските императори [[Констанций I Хлор]] и [[Диоклециан]].
 
В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище ''Петрич'', наричано още ''Василикис''. За наличието му става ясно отново от устава на [[Григорий Бакуриани]]. Точното място на селището се установява едва през [[1960]] г. при разкопки на нива около шосето за [[Яврово]]. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>
Ред 75:
Станимака се споменава в летописа на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] (1189-1191 г.), където крепостта се нарича ''Скрибенцион''. Походът се води от [[Германия|германския]] император [[Фридрих Барбароса]]. През [[1189]] г. той се настанява в [[Пловдив]] и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.
[[Картинка:Asenvgrad Ivan Asen II.JPG|thumb|270px|Паметник на [[Иван Асен II]]]]
Няколко години след кръстоносния поход [[Византия|византийският]] император [[Алексий III Ангел]] издига за владетел на Родопската област убиеца на [[Иван Асен I|Асен I]] — [[Иванко]]. През [[1198]] г. обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема [[Асенова крепост|крепостта Станимака]], като пленява всички българи, които се намират вътре.
 
На 13 април 1204 годинагод. [[Цариград]] пада под властта на кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на [[Рение дьо Три]]. Една година след това цар [[Калоян]] събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15петнадесет рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход [[Жофроа дьо Вилардуен]].
 
Крепостта на града е възстановена от цар [[Иван Асен II]]. През периода [[1259]]-[[1344]] г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. ВПрез [[1344]] годинаг. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от [[Османска империя|османските турци]] през [[1363]] г. или след [[Черноменска битка|Черноменскатачерноменската битка]] през [[1371]] г.
 
==== Нова история ====
В първите векове на османското владичество градът е [[вакъф]]ско селище на султан [[Сюлейман Великолепни]], а по-късно става център на [[нахия]]. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул<ref>http://www.sadibayram.com/?page=makaleler&mid=52&id=3 /</ref>. По време на [[кърджалии|кърджалийските размирици]] (в края на 18XVIII и началото на 19XIX век) градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18XVIII век в града пристигат бежанци от [[Костур (ном)|Костур]]ско, прокудени от [[Али паша Янински]]. На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.
 
[[Картинка:Etnografski muzei.jpg|thumb|270px|Етнографският музей]]
В първата половина на 19XIX век френският геолог [[Ами Буе]] пише за Станимака:
 
{{цитат|На една и половина левги от [[Пловдив|Филибе]] се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани.''<ref>La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840. Цитирано по „Френски пътеписи за Балканите, XIX век“, София, Наука и изкуство, 1981, стр.265.</ref>}}
Ред 91:
Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на [[гръкоманство]]то. През [[1881]] г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на [[Българска екзархия|българския екзарх]]. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.
 
Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През [[1847]] г. започва отпорът срещу [[Цариградската патриаршия]] — в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога - с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата).
 
През 1857 година станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на [[черковнославянски език]]. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж — Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетялиналетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.
 
Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През [[1861]] г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.<ref name="„Асеновград в миналото“, Н. Хайтов"/>
 
Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Бурмов, Тодор. Българо-гръцката църковна распра. С., 1902, стр. 351.</ref> До началото на XX[[20 век| век]] Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през [[българско възраждане|Българското възраждане]].
 
Станимака е освободен от османска власт по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] на [[6 януари]] [[1878]] г. от войните на [[генерал-майор]] [[Виктор Дандевил]]. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие — винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] в България през [[1906]] г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи [[Тома Васильов]] от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.<ref>Писмо от [[Министерство на вътрешните работи|МВР]] до МВРИ за изселването на гърци от България, София, 9 юни 1907 г. - в: Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „История на българите в документи (1878-1944), Том 1 (1878 - 1912), Ч. 1“. С., 1994.</ref>
Ред 159:
=== Общински съвет ===
 
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Асеновград е съставено от градоначалник и общински съвет от 33 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2015)|избори]] са предвидени за 2015 годинаг. Разпределението на местата в общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2011)|избори]] от 23 октомври 2011 годинаг., при изборна активност от 54,24%, е следното:<ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/1601.html Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 3 април 2012.]</ref>
 
{| class="prettytable"
Ред 194:
Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена [[вино|винарска]] традиция и по-точно със [[станимашка малага|станимашката малага]] и асеновградския [[мавруд]].
 
През втората половина на XX[[20 век| век]] около града са построени няколко големи промишлени предприятия:
комбинат за [[цветен метал|цветни метали]] (''КЦМ-АД'', най-големият на [[Балкански полуостров|Балканите]]<ref>[http://www.kcm.bg/ Комбинат за цветни метали]</ref>), завод за полимерни опаковки (''Асенова крепост ЕАД''<ref>[http://www.assenova-krepost.com/ http://www.assenova-krepost.com/]</ref>), завод за преработка на отпадъчна [[пластмаса]] (''Химик АД'', единствен в България<ref>[http://beis.bia-bg.com/index.php?lang=bg&prt=bgdaily&p=shortp&selcomp=1394 Капиталов пазар. Борсова информационна компания]</ref>), завод за [[калциев карбид]], [[негасена вар]], калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори (''Калцит АД'' <ref>[http://www.calcit-bg.com/ Калцит АД]</ref>). По пътя за [[Козаново]] има завод за производство на захарни изделия (''Алпи''). Асеновград е прочут и с производството на консервни кутии и детски храни и пюрета.
 
Ред 202:
Асеновград има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост.
 
В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград - [[Пловдив]]. Погледнато в перспектива, се очаква в близките 10десет години Асеновград и Пловдив да се съединят в една голяма икономическа [[агломерация]]. За изграждането и функционирането на тази агломерация са необходими усилия от община Асеновград, община Куклен и [[община Пловдив]] за изграждане на 6-лентовшестлентов път между Асеновград и Пловдив. През 2009 г. с държавна намеса беше изграден нов терминал на [[Летище Пловдив|летище „Пловдив“]], (намиращо се на около 8 километракм от Асеновград), позволяващкойто на часпозволява да се обработватобслужват до 4четири самолета сна час (т.е. около 800-1000 пътници,). кактоБяха и построяване напостроени нови халета с цел създаване на възможност за престояванетопрестой на над 25 самолета в денонощиетоденонощие на летище „Маврудово“.
 
=== Транспорт ===
{{Основна|Железопътна гара Асеновград}}
За подобряване на инфраструктурата около града е належащо и необходимо да се изградят нови обиколни пътища в посока [[Кърджали]] и [[Смолян]], най-малкото поради очертаващия се повишен трафик на автомобили, преминаващи транзитно през град Асеновград. По направлението Асеновград&nbsp;– Кърджали е необходимо да се изгради ново околовръстно шосе, което да започва преди карбитния завод и преминава през края на промишлената зона, продължаващо покрай река Чая, което ще бъде съпроводено и с изграждане на нов мост над реката, така че пътят да излиза преди завод „Химик“, съответно да преминава покрай манастира „Свети Илия“ и да се включва в тополоския път на няколко километра след града. Нов път или друго трасе трябва да се изгради и в посока Смолян с цел да се преодолеят проблемите с повишения трафик на автомобили в града. Този нов път трябва да започва някъде около град [[Куклен]], да преминава над кв. Долни и Горни Воден, село [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]] и село [[Яврово]] и да се създаде възможност за връзка с първокласния път Асеновград-Смолян около 20 - 25 километракм от град Асеновград.
 
В града има автогара и [[Железопътна гара Асеновград|железопътна гара]]. От железопътната гара се движат влакове само до село [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]] и [[Пловдив]].
 
=== Медии ===
През 1986 годинаг. в града започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел „Асеновец“. През 1997 годинаг. това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ''ТВ САТ КОМ'' и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име.<ref>http://www.predavatel.com/bg/3/ase.htm</ref>
 
Вестниците в Асеновград са три – вестник „Асеновградски новинар“<ref>http://region.asenovgrad.info/</ref>, „Вестител“ и „Регион“. В тях се публикуват предимно местни новини.
Ред 220:
исторически,<ref name="http://asmuseum.hit.bg/"> [http://asmuseum.hit.bg/ http://asmuseum.hit.bg/]</ref>
етнографски,<ref name="http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm"> [http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm]</ref>
палеонтологичен<ref name="http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm"> [http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm]</ref>, музей на рока<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/29/1755077_muzei_v_asenovgrad_predstavia_istoriiata_na_rokerskoto/ Музей в Асеновград представя историята на рокерското движение в България], статия в Дневник.БГ от 29 януари 2012 г.</ref> и винарски музей, а на 2 kmкм от града е Асеновата крепост.
 
Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм. Особено важно за туристическото и урбанизационно развитие на град Асеновград има югоизточния му район, който включва местността „Параколово“, местностите около язовир „Четиридесетте извора“ (там е изграден и първият туристически обект „Тракийският хан“).
 
В близкото минало градът е известен и с една от първите [[дискотека|дискотеки]] в България ("Джамбуре) с 600шестстотин места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 годинаг. Тя се е намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува. Центърът на град Асеновград се обновява постоянно и в кратко време ще бъде завършен в окончателния си вид.
 
=== Асенова крепост ===
Ред 239:
[[Файл:Deinotherium giganteum Kaup - Палеонтологичен музей - Асеновград.jpg|250px|мини|дясно|Deinotherium giganteum Kaup, експонат на музея]]
 
Палеонтологичният музей в града, филиал на [[Национален природонаучен музей|Националния природонаучен музей]], е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите [[Палеонтология|палеонтологични]] колекции в България. Сред експонатите има останки от [[саблезъб тигър]], тигър [[метаилурус]] и [[Дейнотериум|дейнотерий]]. Дейнотерият (Дейнотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди 8осем милиона години. Теглото му е било повече от 12дванадесет тона. Находката е уникална в световен мащаб. Това е един от петте екземпляра, извадени при разкопки в света и е един от най-запазените. Целият скелет на животното е бил открит при село Езерово през 1967 г. Именно защото е уникална находка, истинските кости се пазят в Националния природонаучен музей в София. В музея в Асеновград можете да видите точно копие на скелета на величествения динотерий.
<ref>{{cite web | last = Паскалев | first = Атанас | year = 2010 | url = http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9,-%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4/1027/index.html | title = Палеонтологичен музей, Асеновград | publisher = bulgariainside.com | accessdate = 16 ноември 2010 | lang = | ref = harv}}</ref>
 
Ред 247:
Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят [[курбан]] за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби, свързани с бита и поминъка на асеновградчани.
 
В църквата, намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица – Свето Благовещение“, се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На [[15 август|15. август]] тя се носи от Асеновград до [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] и после се връща обратно.
 
==== Йордановден – 6. януари ====
[[Картинка:Sveti_Nikola2.jpg|thumb|270px|Храм „Свети Никола“]]
Както в повечето български градове, така и в Асеновград на [[Йордановден]] се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът, който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място, за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите, желаещи да уловят кръста, са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите, се измиват в реката.
Ред 257:
 
==== Поклонение до манастира „Света Петка“ – 19 февруари ====
Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от [[Васил Левски]]. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километракм югоизточно от Асеновград. Така всяка година, ако не на самата дата, то през съботата или неделята около [[19 февруари|19. февруари]] в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.
 
==== Св. св. Константин и Елена – 21. май ====
[[Картинка:Sveta Velikomychenica Varvara.jpg|thumb|270px|Параклис „Света Великомъченица Варвара“]]
В града има параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен през [[1821]] г. Според вярването на този ден Светисв. Константин и Светасв. Елена могат да възвърнат говора на деца, които заекват или не могат да говорят или заекват. На всички деца, имащис тозитакива проблем,проблеми свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира ''„отключване“''.<ref name="Календарни празници от Асеновград" />
 
==== Туристически маршрути ====
Ред 275:
 
==== Асеновградска празнична седмица ====
Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества градскияградският празник. В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата, обикновено се приема датата да бъде около [[27 май|27. май]], но културните събития продължават цяла седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците протичат от понеделник до неделя, кулминацията обикновено е в съботния ден. Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии, провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лектории, семинари, колопоходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват завета на академик [[Николай Хайтов]]: „Да пазим спомена за Асеновград, като ключ за нашето бъдеще“.
 
=== Кухня ===
Ред 305:
{{Основна|БК Асеновец}}
 
В града най-популярен спорт е [[футбол]]ът. В Асеновград винаги е имало около 2 два- 3три футболни отбора, от които най-стар и известен е [[ФК Асеновец|ФК “Асеновец”]], който през последните години присъства неизменно във „В“ групагрупата. Стадионът на отбора се казва ''ШипкаШипка”''. Асеновец“Асеновец” е бил четвъртфиналист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през [[1981]] г. и осминафиналист за [[Национална купа на България|Националната купа]] през [[1979]] г. Друг известен футболен тим е ''ФК Сокол Долни Воден'', който се състезава в регионалните групи. Най-известния асеновградски футболист е Марин Бакалов, играл в Тракия (ПД), Ботев ПД, ЦСКА и чуждестранни отбори, шампион на България и носител на националната купа. Друг популярен спорт е кану-каяк, големи имена са братя Кърмаджиеви, Камен Куцев и др.
 
Асеновград се слави с елитната си школа по [[вдигане на тежести]], в която са тренирали много олимпийски и световни шампиони. [[Йордан Митков]] е носител на олимпийска титла от [[XXI летни олимпийски игри]] в [[Монреал]] през [[1976]] г. Олимпийският медалист от игрите в [[Летни олимпийски игри 1988|Сеул през 1988]], световен и европейски шампион - [[Стефан Топуров]] e асеновградчанин. Роденият през [[1952]] щангист, Иван Веселинов е подобрил 250 републикански рекорда. Залата за вдигане на тежести в Асеновград носи неговото име.
Ред 311:
Щангистът [[Севдалин Маринов]] е олимпийски шампион от [[XXIV летни олимпийски игри]] в [[Сеул]] през [[1988]] г. в категория 52&nbsp;[[килограм|kg]]. Световният шампион за [[2007]] година в категория до 77&nbsp;[[килограм|kg]] - [[Иван Стоицов]] е състезател на клуб Асеновец<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1487600653 Иван Стоицов покори върха до 77-килограмовите на световното в Тайланд] <small>topsport.bg</small></ref>.
 
Известен асеновградски спортист е и [[Велик Капсъзов]]. Той е първият българин носител на два златни медала от европейски първенства по [[спортна гимнастика]]. Печелил е още много медали и е носител на званието "Заслужилзаслужил майстор на спорта" (Змс). Писал е статии и научни трудове. ИзобретяваИзобретил е тренажори и други уреди. Обявен е за почетен гражданин на [[София]].
 
Известен асеновградски акробат е [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], който е бил акробат в Софийския цирк. Получил е много признания за себе си и трупата му от чужбина. Трупа „Кехайови“ постигат световни рекорди и имат диплом от [[Световни рекорди на Гинес|Гинес]].
 
[[Шахмат|Шах]]ът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист [[Иван Чепаринов]] е родом от Асеновград. Петър Лянгов е асеновградски шахматист и майстор на спорта. Димитър Янков (р.1934) е бил три пъти републикански шампион в този спорт.
 
Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир „40-те извора“ и редовно взима участия в републикански шампионати. Известен спортист е Георги Златев&nbsp;— пет пъти републикански шампион на [[каяк]] на дестинация 2000-5000 м. Като треньор е подготвял редица национални състезатели.Също така изявен гребец е [[Благовест Стоянов]] на летните олимпийски игри в Барселона печели бронзов медал.
 
Баскетболен клуб "Асеновец" ставатстава републикански шампионишампион при 12 -годишните момичета през 2011 г.
 
== Личности ==