Пеония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Така не става. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, правопис, пунктуация}}
{{друго значение|историческата област|административната единица|Пеония (дем)}}{{друго значение|||Божур{{!}}Paeonia}}
[[Картинка:Paeonia&Environs.jpg|thumb|right|350px|Пеония]]
'''Пеония''' ({{lang-el|Παιονία}}, {{lang-la|Paeonia}}) е територия,
Пеоните най-вероятно са наследници на мигрирало обратно от [[Мала Азия]] тракийско племе [[фриги]] което тук смесва приетите малоазийски влияния с тези на заварените местни траки и тракизирани [[илири]]йски племена. Те дълго се отличават от околните траки, въпреки многото династични и други връзки между тях.
== Легенди ==
Според античната легенда предадена от Херодот (Herodotus v. 13), те са преселници от [[Троя]]. Омир (Iliad, book II, line 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), че участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на [[Троя]] срещу гърците. [[Омир]], [[Херодот]] , [[Тукидид]] и други споменават като пеони племената: [[сиропеони]], [[пеопли]], [[добери]], [[лаели]], [[дерони]], сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други, а [[агриани]]те направо са смятани за тракийско племе.
== Произход ==
Пеоните най-вероятно са смес на староседелските [[пеласги]]йски, [[илири]]йски и [[траки]]йски племена с наследници на колонисти от [[Мала Азия]], възможно от земите на древна [[Лидия]] т.нар. меони (пеони), самите те произхождащи от смесили се с местните [[хети]], както и мигрирали там от Балканите [[траки]]йски племена на [[мизи]], [[фриги]], [[кари]] и малоазийски траки. Пеоните обособяват свои сред съседните държавно-племени образувания, и установяват много династични и други връзки с тях. Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна [[Лидия]] (Мала Азия). Преселилите се на Балканския полуостров древни меони, в по-старите времена, възможно около 2000-1500 г. пр. Хр., интегрирали се със сродните местни племена остават в историята като пеони. Около 687 г. пр. Хр. цар Гиг, основател на династията на Мерменадите в антична Меония, завладява престола и променя името от Меония на Лидия, която дотогава се е управлявала от династията на Хераклидите с цар Марсил (името на последния цар от Хераклидите, от Херодот 1.7., вж. за надписът на Ашурбанипал).
== Ареал ==
[[Файл:Paeonians.png|thumb|right|200px|Пеони сред тракийските племена]]
На Балканите преходната зона между тракийските и илирийските
▲На Балканите преходната зона между тракийските и илирийските премена, на север от планината Скомбър (дн. [[Витоша]]) на юг до [[древна Македония]], най-общо между [[Струма]] и [[Вардар]] векове е населявана от пеони. В тези предели, на север от [[Древна Македония|Македонското царство]], има най-много тракийски етноними: [[агриани]], [[едони]], [[бистони]] и [[бисалти]]. Там, се споменават племена като: трери, тилалеи, граи, леи [[агриани]] (по сведение на Херодот), на юг от Парорбелия (пл. Беласица) са: [[емони]], Мигдони, [[крестони]], [[бисалти]], дерсаи (саи), сапеи и др. Пеони са живели още по поречията на реките (в долните течения) на Места (Нестос), [[Струма]] (Стримон), [[Вардар]] (Аксий), Брегалница (Астиб), Бистрица (Халиакмон) и Черна (Ехейдор). Пеоните имат свой градове или т.нар. селищни центрове. Имената на някои племена са идентични с тези на селищни им центрове. Това се наблюдава при синтите, които са основали градовете [[Хераклея Синтика]] (дн. Демир Хисар) и [[Синда]] (на Солунския залив), [[Орестида]] на орестите (дн. Костурско), линкестите са имали [[Хераклея Линкестис]] (дн. Битоля), [[Добер]] на дероните (около дн. Пехчево) и др. Известни са ни големи пеонски градове-крепости - циклопски градежи - като само по долината на река Вардар са: Ейдомена, Аталанта, Гортиния, Европ, Алкомена, Терма и др.
Някои, имена на градовете-столици в Пеония или на държавно-племенните им обединения са били: Билазора ([[Велес]]) на река Вардар, Балла на пиерите (дн. Палатица), Терма на мигдоните (Тесалоники ), Антемунт на крестоните, Бригиз на бригите (не далеч от устието на Струма), Лебея много стар град прочут с козите си, Брусида на Охридското езеро, Синда на Солунския залив, Кидонитон някъде в северна Пеония (предполага се, че са преселници от Крит), Кидрайон на р. Еригон, Галикон на крестоните на река Ейхедор (дн. Галико), Лета и Сер-Сирис на сиропеоните (дн. Сяр), Крусидон (Крусида) на мигдоните, Гортиния и Меланд на крестони и едони, Едеса-Еге на старите Егестей (Едестей), Паленон, Бизалтикон на бизалтите и други. Град Тоскион на юг от река Шкумба е разделял илири, македони и пеони. Бероя (Бер), Клеона, Акратон, Мекибернон, Ератира в съседство с Елимея, Аба на абейците колонизирали остров Евбея около 1400/1200 г. пр. Хр. Стира, Каристон и много други с неизвестно за нас местонахождение в които се наблюдава т.нар. процес на сиклейтизъм (смесване между различни племенни групи в населените места).
== История ==
Около 515/14 г. пр. Хр. голяма част от пеоните са подчинени от [[перси]]те на Дарий І Ахеменид и са негови съюзници във войните му срещу Атина и елините.
След това те са стават цел на експанзията на [[древна Македония]] и постепенно са поставени в зависимост от Александър І Македонски (498-454 г. пр. Хр.), синът му Пердика ІІ (454-414/3 г. пр. Хр.) и Архелай (413-399 г. пр. Хр.)
[[Одриско царство|Одриския]] тракийски владетел [[Ситалк]] в отговор на древномакедонската експанзия във похода му срещу Пердика ІІ в 429 г. пр. Хр. минава през земите на пеонските племена без да загуби никаква част от войската си и дори я увеличил <ref>ТУКИДИД, ІІ, 98, 1-4. 1</ref>. През 4 в. п.н.е Пеония e доминирана от тракийското племе на [[Дентелети]]те и напълно се
С
След смърта на Александър във Вавилон на 13 юни 323 г. пр. Хр., Пеония отхвърля Македонското господство, възползвайки се от това, че Александровата империя е обхваната от множество граждански войни, предизвикани от т.нар. диадохи и пълководци (генерали и наследници на Александър Велики) през следващите около 40 години. За доказателство на тази независимост се посочи обилното монетосечене на пеонския цар Патрай (323-315 г. пр. Хр.) и неговите синове в пеонски теглови стандарт, който се отличава от атическо-евбейския, прокаран и утвърден от Филип ІІ и Александър ІІІ Македонски. Така антична Пеония се обединява със съседните и сродни тракийски и илирийски племена в една силна държава, дава отпор на антична Македония.
Line 40 ⟶ 38:
Последните сведения за Пеония са от писмени извори за пеонския цар и военачалник Дидас, който заедно с траките е съюзник на македоните ок. 205/197 г. пр. Хр. във Втората македонска война срещу Рим.
След 168 г. пр. Хр. Рим завладява напълно Балканския полуостров и установява пълен контрол върху управлението на балканските народи, до към 148 г.пр. Хр. Тогава е потушено
При император [[Диоклециан]], [[Пелагония]] или Пеония образуват [[Македония Секунда]], която е част от преторианската префектура [[Илирия]]. От V-ІІІ в. пр. Хр. [[елинизация]]та на тамошните племена и народи е в пълен ход. Основният писмен език сред негръцките народи на Балканите и егейските острови става старогръцкия. Много от имената, надписите върху монетите, мраморните стели и другите
Около І в. пр. Хр. Пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование. Останали са доста градове-селища и местности до наши дни с името Пеонец, Паянец, Пянец, Меон(а)-(иан) и др.
| |||