Стефан Воислав: Разлика между версии

| погребан =

| предшественик = Драгомир или Драгимир, княз на [[Хум]]

| наследник = [[Михаил Войслав]]

| съпруга = внучка на [[цар Самуил]] от [[Иван Владимир]] и [[Теодора Косара]]

| династия = основател на династията [[Войславлевичи]], посредством династичен брак и съюз с тази на [[Комитопули]]те, с което слага началото на т.нар. [[зетски клон на Комитопулите]]

| баща = [[Стефан Войслав]]

}}

'''Стефан Войслав''' (''Stefan Vojislav'', * началото на 11 век, † ок. 1055) управлява със старобългарската титла [[велик жупан]] територии в днешна [[Херцеговина]] от около 1040 до 1055 г. Основава династията [[Войславлевичи]]. Той е и първия известен владетел на [[Зета (владение)]] от 1042 г., след като разбива на 7 октомври с.г. отряда на драчкия дук Михаил в [[битка при Бар]].

 

== Биография ==

 

Стефан Войслав като [[архонт]] на [[Зета (владение)|Диоклиция]] ([[Зета (владение)|Зета]]), централната част в днешна [[Черна гора]], въстава срещу събирания от [[Византия]] паричен данък. Този му акт се приема като продължение на потушеното [[въстание на Петър Делян]], като първия му бунт е от 1035/1036 г., за който е вкаран във византийския затвор. След бягството му от [[Константинопол]] той въстава за втори път успешно през 1037/1038 г. Стефан Войслав изгонва [[стратег]] [[Теофил Еротикос]] и побеждава византийската войска. Византия е от 1040 г. в тежки боеве с [[България|българския]] сепаратист [[Петър Делян]]. Така Стефан Войслав успява да осигури самостоятелността на страната си. Той подчинява [[Захълмие]]то и [[Травуния]] ([[Източна Херцеговина]], Южна Далмация). По това време тези поморски сръбски земи се наричат често ''кралство Диоклиция и [[Далмация]]''. Той приема титлата „[[архонт]] на [[Сърбия]]“, като с цел легитимация на властта си над тези сръбски земи сключва династичен брак с внучка на [[Иван Владимир]] и [[Теодора Косара]], от който брак има син - [[Михаил (Дукля)]].