|
| по-горен = мост на бул. „[[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]]“
| по-долен = мост на ул. „[[Георги Раковски (улица в София)|Георги Раковски]]“
| конструкция = [[свод]]
| материал = [[камък]]
| отвори-брой = <!-- Брой на отворите -->
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива -->
| построен = 1889-1891 г.
| проектант = [[Вацлав Прошек]]
| строител = [[Прошек|Братя Прошек]]
| стойност = 21 000 000млн. лева след реконструкцията през 2014 година
| заменил = Шарен мост
| собственик = [[Столична община]]
}}
'''Лъвов мост''' е важно и натоварено [[кръстовище]] и [[мост]] в централните части на [[София]]. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал '''Шареният мост'''. Мостът преминава над [[Владайска река|Владайската река]] и е разположен на кръстовището на бул. [[булевардКнягиня "Мария -Луиза" (булевард в София)|"Мария„Мария Луиза"Луиза“]] и бул. [[Сливница (булевард "Сливница"в (София)|"Сливница"„Сливница“]], като свързва [[Централна железопътна гара|Централната жп гара]] и [[Централна автогара София|Централната автогара]] с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния [[Сердика (район)|район Сердика]]. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
[[Картинка:Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg|мини|ляво|250п|Лъвов мост през 1910 г.]]
Историята на "Шарен„Шарен мост"мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]]. Сред шопите станал известен като "„''шашавия Халил''"“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "„''времето продава сламата''"“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил -– но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал - естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е "шашав"„шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: ''"С„С време продадох, мост създадох"създадох“'', а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана[[Коран]]а: ''"Където„Където няма мост -– съгради мост. Където няма чешма -– съгради чешма"чешма“''. В духа изцалоизцяло на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му "Шарен„Шарен мост"мост“<ref>Георги Тахов, ''Литературна София'', изд. ОФ, 1983 г.</ref>. Днес тези надписи не са съхранени.
До [[Освобождението]] на мястото, на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците. В Османската империя е съществувало правило -– ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в [[Априлското възстаниевъстание]] [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]]. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари -– [[Георги Абаджията|Георги Стоицев]], псалт в църквата "Св„Св. Крал"Крал“ (сегашна "[[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]").
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на [[Вацлав Прошек]] и струва по това време 260 000 [[Лев|златни лева]]. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref>.
В книгата си "Спомени"„Спомени“ Димитър Пенев <ref>(изд.1939, стр.49)</ref> обаче посочва друг изпълнител на проекта -– "Тодор„Тодор Велян и сие"сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина"„Светлина“ <ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста.
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава "Канла"„Канла“ (кървава)<ref>Георги Тахов, "Литературна„Литературна София, изд. ОФ, 1983 г.</ref>. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
От 2012 годинаг. площад „Лъвов мост“ се обслужва от [[Софийско_метро|Софийското метро]]. От 2014 година се извършва пълна реконструкция на стойност 21 000 000млн. лева., чрез която мостът става напълно пешеходна зона.
== Външни препратки ==
* [http://stara-sofia.com/marialuiza.html Исторически фотографии на Лъвов мост]
* [http://flash.bg360.net/sofia/lavov-most.php 360 -градусова панорама от Лъвов мост]
== Източници ==
| 