Агапий Врачански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
 
==Биография==
Агапий е роден в [[солун]]ското село [[Колиндрос|Колиндър]] около 1790 година.<ref>[http://1dim-kolindr.pie.sch.gr/vratsis.htm Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος]</ref> Според Зина Маркова вероятно е българин.<ref name=Маркова 55>{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref> Назначен е за врачански епископ в 1833 година. Епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.<ref name=Маркова 55/>

В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща [[Анастасия Димитрова]] в Калоферския девически манастир да се учи при [[Райно Попович]] от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от [[Анастасия Димитрова]]Димитро в [[Плевен]]. в 1840,След атова след товаподпомата и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.<ref name=Маркова 55/><ref>„Спомен за началото. Зората на девическото образование в България“, в: „Учителско дело“, Година XCXIX Брой 24 (3578), 29 юни, 2006 г.</ref> Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.<ref>[http://1dim-kolindr.pie.sch.gr/vratsis.htm Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος]</ref> В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „[[Свето Възнесение (Враца)|Свето Възнесение]]“<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.29.</ref>. Подпомага и разпространяването на преводите на [[Райно Попович]]. Агапий е в конфликт с [[Петко Славейков]], когото прогонва от учителското място в града и така влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на [[Димитраки Хаджитошев]] Александър, Замфираки и Теодораки.<ref>История на България, том 5, София 1985, стр.320.</ref><ref>[http://liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/spomenite.htm Юрдан Трифонов. „Спомените на П.Р.Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“]</ref>
 
Убит е от турчин на 5 октомври 1849 година.<ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 25.</ref>