|
==Биография==
Ражда се в Милано на улица Глук, №1414, за която по-късно пише песента ''Il ragazzo della via Gluck'' ("Момчето от улица Глук"). Родителите му са от Фоджа, в Апулия, но отиват на север, за да си намерят работа.
Негови влияния от младостта са Елвис Пресли и рок революцията от 50-те, както и актьораактьорът [[Джери Лий Луис]]. Популярността му се проточва близо 50 години, като продава записите си в милионен тираж и участва в множество ТВ предавания и филми. По отношение на второто, той съчинява комедиен жанр, с характерната си походка и израженията си на лицето. Затова е наричан в родината си Ластика (''Il molleggiato''), за неговиятнеговия начин на танцуване. Жизнеността му и неговата спонтанна радост превръщат Челентано във важен тълкувател, тъй като комбинира песните с положението си на шоумен, често наподобяващ Джери |Лий Луис.
ВПовечето мнозинството си,от филмите му имат търговски успех; през 70-те и частичаст от 80-те, той е известен като краля на италианските нискобюджетни филми. По отношение на актьорската игра, критиците посочват ''Serafino'' (1968), режисиран от Пиетро Джерми, като негово коронно изпълнение.
Като режисьор, той често наема [[Орнела Мути]], [[Елеонора Джиорджи,Джорджи]] и съпругата си, - [[Клаудия Мори]]. ОтС последната има сключенсключва брак (през 1964) иг. Челентано се жени тайно през нощта в църквата Иглесия де Сан Франсиско в [[Гросето]], [[Тоскана]]. Двамата имат три деца: Розита (р. 1965), Джакомо (р. 1966) и Розалинда Челентано (р. 1968), най-известна на световните аудитории като Сатаната в Страстите Христови на [[Мел Гибсън]]. Той също така работи като водещ по няколко италиански ТВ предавания. Челентано се жени през нощта в Иглесия де Сан Франсиско в Гросето, Тоскана.
Има издадени четиридесет албума, включващи 29 студийни, три концертни, и осем компилационни записа. Негови най-известни песни са ''La coppia piu' bella del mondo'', продаващапродадена в над 1 милион бройки, и наградена със златен статут; ''Azurro'' (1968), написана от Паоло Конте, и ''Prisencolinensinainciusol'' (1972), която е написана с идея да имитира звученето на английския език на неанглийски говорещи.
През [[1957]] г. Челентано печели конкурса за [[рокендрол]] в [[Дворец на спорта|Двореца на спорта]] в [[Милано]] съсс собственатапесента си песен „Ще ти кажа чао“, а през [[1961]] г. песента му „24 000 целувки“ (24 000 baci) е втора в [[Сан Ремо]].
През [[1962]] г. организира „Клан Челентано“ — фирма за производство на грамофонни плочи и филми, която му осигурява независимост.
През [[1966]] г. участва на [[фестивала в Сан Ремо]], а през [[1970]] г. печели първа награда на фестивала (песента „Който не работи, не люби“ изпълнява заедно със съпругата си [[Клаудия Мори]]).
Той получава споменаване в ''Reasons to be Cheerful, Part 3'', песен и сингъл на Иън Дери Енд Блокхедс, като "причина да се ободряваш", както и в ''Ginger and Fred'' на Фелини.
|
