Анна Ахматова: Разлика между версии

| сорткатиме = Ахматова, = Анна Ахматова

| описание = рускаА. А. Ахматова, 1925 поетесаг.

Анна Горенко е родена презна [[23 юни]] [[1889]] г. в [[Болшой фонтан]] край [[Одеса]]. Завършва гимназия в [[Киев]], след което учи право в [[Санкт Петербург]]. Започва да пише стихове от ранна възраст, и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име. През [[1910]] г. тя се жени за поета [[Николай Гумильов]], а през [[1912]] г. се ражда синът им, бъдещият историк [[Лев Гумильов]]. Ахматова и Гумильов са сред основните участници в групата на [[акмеизъм|акмеистите]], които противопоставят на [[символизъм|символизма]] по-сдържани и класически поетични форми. Двамата не живеят дълго заедно и през [[1918]] г. се развеждат. По-късно Ахматова е женена за Владимир Шилейко и Николай Пунин.

След идването на власт на [[комунизъм|комунистите]], Ахматова е критикувана от тях за елитарността на нейнатапоезията поезияси. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през [[1921]] г. От [[1923]] г. до [[1940]] г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са [[Виктор Юго]], [[Рабиндранат Тагор]], [[Джакомо Леопарди]], както и различни [[Армения|арменски]] и [[Корея|корейски]] поети.

През [[1934]] г. синът на Ахматова Лев Гумильов е арестуван и изпратен в лагер в [[Сибир]]. През този период тя започва да пише автобиографичния цикъл ''„Реквием“'', който е публикуван едва през ''1989'' г. и понякога е оценяван като нейното най-значимо произведение. След като е освободен за кратко, през ''1937'' г. Гумильов отново е арестуван. През ''1940'' г. някои стихотворения на Ахматова са преиздадени, но няколко месеца по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

След началото на [[Втора световна война|войната]] с [[Германия]] през [[1941]] г. Анна Ахматова е евакуирана в [[Ташкент]], където остава до [[1944]] г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през [[1943]] г. След завръщането ѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ [[Исая БерлинБърлин]] през [[1946]] г. лично [[Андрей Жданов]] я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през [[1949]] г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към [[Йосиф Сталин]], надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през [[1956]] г.

След смъртта на Сталин през [[1953]] г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този переодпериод тя пише и мемоари за [[Александър Блок]], [[Амедео Модилиани]] (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), [[Осип Манделщам]], издадени са нейни есета, посветени на [[Александър Пушкин]]. През [[1965]] г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата [[Таормина]] в [[Италия]] и почетен докторат в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]].

* {{en икона}} [http://www.kirjasto.sci.fi/aakhma.htm Подробна биобиблиография] {{ref-en}}

* {{ru икона}} [http://slova.org.ru/ahmatova/about/ Биография Анны Ахматовой] {{ref-ru}}