Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| име =Никола Алтоманович
| портрет =
| описание =властел вна [[Западназемята Сърбияна Войновичи]] ис [[Требине]]
| наставка =
| роден-дата = [[1348]]
| починал-място = [[Зета (държава)|Зета]]
}}
'''Никола Алтоманович Войнович''' е [[властел]] в днешнитена [[Западназемята Сърбия|западносръбски]]на [[територия|земиВойновичи]] или по-точно на бащинията му през последните години от [[Душаново царство|Душановото царство]] и 2 години след [[Чирменска битка|Чирменската битка]]. След [[битка]]та, [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]] прави две традиционни годишни парични данъчни вноски от по 2000 [[перпер]]а предназначени за Душановото царство на Никола Алтоманович. Никола е син на [[велик жупан|великия жупан]] [[Алтоман Войнович]] (виж [[Войновичи]]) и [[Радослава Бранкович]] (виж [[Бранкович]]), дъщеря на [[войвода]]та Младен и сестра на [[Бранко Младенович]].
 
Никола е един от младите юнаци в [[бугарщици]]те, като по всяка вероятност и заради заточението му в [[Стари град (Ужице)]], името на реката покрай крепостта получава името си - [[Детиня]].
 
По майка е българин.
 
== Биография ==
[[Image:Nikola altomanovic map.png|thumb|250px|Владения на жупан Никола Алтоманович (1367-1373).]]
[[Image:Central balkans 1373 1395.png|thumb|250px|Владенията на съседите след поделяне владенията на Никола Алтоманович.]]
Владенията на Никола Алтоманович при най-голямото им разширение се простират от [[Рудник (планина)|Рудник]] до [[Адриатика]]. Първоначално Никола превзема крепостта [[Рудник (крепост)|Рудник]] и през [[1366]]/[[1367|67]] г. постепенно успява да отвоюва бащиното владение [[Хум]] от стринка си и синовете ѝ, негови братовчеди. През следващата година окончателно овладява [[територия|териториите]] около планината Рудник в [[Шумадия]], [[Подриние]]то, [[Полимие]]то, днешна [[Източна Херцеговина]] с главен [[град]] [[Требине]], [[Конавле]] и [[Драчевица]] в [[Черна гора]].
 
В края на [[1368]] годинаг. възниква сериозно напрежение между Никола и Дубровнишката република, която се опитва да организира коалиция срещу Никола Алтоманович между [[Твърдко I]] и [[Кралство Унгария|унгарския]] [[Бан (титла)|бан]] на [[Хърватско]] и [[Далмация]].
 
На следващата година Никола се съюзява с [[Лазар Хребелянович]] и първия си братовчед [[Вук Бранкович]] срещу крал [[Вълкашин Мърнявчевич]], но е разбит в [[Косовска битка (1369)|битката при Косово]].<ref>Матанов, Христо. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци''. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0, стр. 415</ref>
 
През [[1370]] г. получава финансова помощ от Унгария посредством [[Мачва|мачванския]] бан [[Никола Горянски]], за да предприеме военни действия срещу Босна и бан Твърдко[[Твъртко I]], който отказва да признае върховенството на [[корона (украшение)|короната]] на [[Корона на Свети Стефан|Свети Стефан]]. В тази връзка сключва съюз с [[Котор]] срещу Дубровник, който е съперник на [[Балшичи]].
 
През [[1371]] годинаг. Никола Алтоманович изисква от Дубровнишката република плащането на годишния [[трибут]], наричан [[светидимитровски платеж]], към Душановото царство, но получава отговор, че той [[де юре]] е [[васал]] на цар [[Стефан Урош]], макар [[де факто]] да е самостоятелен владетел, следователно плащането е дължимо към [[суверен]]а. Разбирайки за отказа, Никола Алтоманович изпраща въоръжен отряд който сварва дубровчани неподготвени за бойни действия и извън крепостните стени, следствие от което пленява редица видни дубровнишки търговци и получава за тях откуп в размер на 4000 перпера, нанасяйки щети на града за 30 000 [[дукат]]а.
 
Дубровнишката република се обръща за помощ към [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош I]] и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на [[Стефан Душан|Душан]]овата власт, и към [[Балшичи]], които са съперници на Никола Алтоманович. През лятото на [[1371]] година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Шкодра]] през владенията на Балшичи в [[Зета (държава)|Зета]] към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на похода го застига призива на брат му [[деспот]] [[Углеша Мърнявчевич]] за помощ срещу турците[[османци]]те, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край [[Марица]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]].
 
Поражението край Марица последвано от смъртта на цар Стефан Урош на [[4 декември]] [[1371]] годинаг. отключват борбата за власт и територии между т.нар. ''Рашки властели''. Никола кани Лазар Храбелянович през [[1372]] годинаг. на лична среща с цел да изгладят недоразуменията помежду си. Същевременно чрез свои хора той подготвя покушение срещу Лазар, което по една случайност не успява, и последния е спасен от сигурна гибел от своя [[паж]]. Независимо от неуспеха, Никола Алтоманович разширява властта и позиците си следствие от обстоятелството, че дубровчани започват да плащат годишния данък предназначен за [[Неманичи]]те на него.
 
Съществуват исторически податки, които навеждат на мисълта, че през [[1373]] годинаг. се водят преговори между [[Венецианска република|Венецианската република]], Балшичи и Никола за съвместна акция срещу адриатическите градове-републики, които номинално са под властта на Унгария[[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]. Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи — [[Будин]] и [[Драч]], а Никола Алтоманович — [[Стон]] и [[Пелешац]]. Съюзът, и перспективата да загуби [[Далмация]], разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между ТвърдкоТвъртко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 годинаг. владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни — от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в [[Стари град (Ужице)|Ужичката крепост]], където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира [[1374]] годинаг. в манастир във владенията на Балшичи. По други сведения смъртта му се датира след [[1395]] годинаг., тъй като ослепен той не представлява [[политика|политическа]] опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници.
 
Владенията на Никола Алтоманович са поделени между ТвърдкоТвъртко I (Подриние, Полимие, Требине и Конавле), Лазар Храбелянович (Рудник) и Вълкашин Бранков ([[Косово]]) и Балшичи ([[Призрен]]).
 
== Източници ==
Анонимен потребител