Стефан Бобчев: Разлика между версии

Стефан Бобчев е роден на [[2 февруари]] (20 януари стар стил) [[1853]] г. в град [[Елена]].<ref name="ташев">{{ташев|56-57}}</ref> От 1868 годинаг. учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]], а през май 1876 годинаг., след [[Априлско въстание|Априлското въстание]], емигрира в [[Одеса]], а оттам в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> Там той е редактор на вестник „Стара планина“, издаван два пъти седмично в [[Букурещ]] (19 август 1876 г. — 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско -турската война (1877-1878)]] е [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на в-к „Руский мир“.<ref>Освободителната война 1877–1878, ДИ „П.„Петър Берон“, София, 1986, с.48.</ref> Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]].<ref name="ташев"/> Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877–1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877–1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 302.</ref>

В края на войната Бобчев заминава за [[Москва]], където през 1880 годинаг. завършва [[право]]. След връщането си в България се установява в [[Пловдив]], където става [[съдия]] и достига до поста председател на [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховния административен съд]] на [[Източна Румелия]]. След това е депутат (1883-1884) и директор на правосъдието (1884-1885) на Източна Румелия. От 1881 годинаг. е дописен, а от 1884 година&nbsp;— редовен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]). След [[Съединение на България|Съединението]] работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886-1889).<ref name="ташев"/>

След 1894 годинаг. Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 година се установява за постоянно в [[София]]. Тук той става основател и председател (1901-1921) на [[Дружество на българските публицисти и писатели|Дружеството на българските публицисти и писатели]], а през 1903-1940 годинаг. е председател на [[Славянско дружество|Славянското дружество]]. През 1902-1935 годинаг. преподава [[история на правото]] и [[църковно право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] и на Чешката академия на науките и изкуствата в [[Прага]] (1910).<ref name="ташев"/>

През 1911-1912 годинаг. Стефан Бобчев е [[министър на народното просвещение]] в кабинета на [[Иван Евстратиев Гешов]]. През 1912-1913 годинаг. пълномощен министър на България в [[Русия]]. За дейността си от този период е съден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] през 1923 годинаг. През 1920 годинаг. Стефан Бобчев основава [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] и остава негов директор до 1937 годинаг.<ref name="ташев"/>

Стефан Бобчев умира на [[8 септември]] [[1940]] годинаг. в София.<ref name="ташев"/>