Юрий Венелин: Разлика между версии

Роден е на [[22 септември]] [[1802]] годинаг. в село [[Тибава]] (днес в [[Украйна]]) в обикновено свещеническо семейство. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в [[Лвов]]ския университет. По-късно заминава за [[Кишинев]], където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва [[медицина]], но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1829 годинаг. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.

През 1830 годинаг. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 годинаг. се слива с [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]). Посещава някои български градове като [[Варна]], [[Каварна]], [[Силистра]] и други, и записва редица [[народни песни]] и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на [[български език|българския език]].

През 1836 годинаг. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса [[Васил Априлов]], с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829-1841 годинаг. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 годинаг. в [[Москва]] по инициатива на [[Спиридон Палаузов]] и със средствата на живеещия в Русия български търговец [[Иван Денкоглу]]. През 1853 годинаг. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в [[Земун]], [[Сърбия]] в български превод на калоферския учител [[Ботю Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19. век.

Юрий Венелин умира в Москва на [[26 март]] [[1839]] годинаг. Погребан е в [[Данилов манастир|Даниловия манастир]] до гроба на Михаил Николаевич Гогол.

* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392213348305&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9+%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD&fn=search&vid=NALIS_VIEW НационаленОткрийте повече от и за Юрий Венелин в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИСБългария]