Топлишко въстание: Разлика между версии

'''Топлишкото''' или '''Моравското въстание''' ({{lang-sr|Топлички устанак|Toplički ustanak}}) е организиран опит за метеж от бивши сръбски офицери, опитостанали заверни метеж,на продължилсръбското военно разузнаване. Продължава кратко - от 21 февруари до 25 март 1917 годинаг. в завоюваното оти присъединено към България [[Поморавие]] по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. сЦелта целбила да се създадат въоръжени сблъсъци и дори фронт в тила на българската войска, разположена на Югозападния фронт в [[Македония (област)|Македония]].

След намесата на България в [[Първа световна война|Първата световна война]], през есента на 1915 годинаг. сръбската армия е разбита в [[Косовска операция (1915)|Косовската операция]] и оцелелите части са евакуирани през Албания на о-в [[Корфу]]. [[Поморавие|Поморавието]], чиято бъдеща анексия е гарантирана от [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]],. еГоляма окупираночаст от Българияобластта е окупираната и присъденинена към България, като е създадена [[Моравска военноинспекционна област|Моравската военноинспекционна област]] с център Ниш.

На 21 февруари 1917 годинаг. в района на рекаобластта [[Топлица (рекаобласт)|Топлица]] избухва бунт. Условията са създадени от това, че българската войска фактически не взима в плен предаващите се през 1915 годинаг. сръбски офицери и войници. Поводът е мобилизирането на войници в областта. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района, понеже счита че населението е лоялно като българско към новата власт. Затова част от сръбските противници се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Към началото на март сръбските чети, преминаващи от австрийската окупационна зона, контролират областта между [[Расина]], [[Копаоник]], [[Южна Морава]] и [[Джунис]]. Един от най-видните сръбски четници е [[Коста Войнович]] – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г. в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване успява да докара в Топлишко със самолет [[Коста Пекянец]] – стар деец на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|Сръбската четническа организация]]. Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин да се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е село [[Гъргур]] (диалектно, иначе ''Григор'').

През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац - в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари той започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбита от българските части. През март 1917 годинаг. успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май Войнович успява да премине старата българска граница и [[Нападение на Босилеградско на 15 май 1917 г.|нахлува в Босилеградско]]. Запалва селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово и действа в районите, контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.

През октомври 1917 годинаг. австроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбските четници. През декември 1917 годинаг. Войнович е убит, но Пекянац успява да се измъкне.