Георги Николов (Охрид): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== Биография ==
[[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|дясно|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Николов е четвърти отзад от ляво на дясно.]]
Николов е роден в 1868 година в [[Охрид]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Трети клас свършва в Охрид, а впрез 1889 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българска гимназия]] в [[Солун]], а след това и Медицинска факултет в Цариград. Работи като лекар в Охрид, [[Битоля]], [[Скопие]], [[Воден]] и други. Член е на [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен комитет]] на ВМОРО.<ref>Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67.</ref> Става председател на [[Скопски революционен окръг|окръжния комитет]] на ВМОРО в Скопие в 1904 година. В 1907 година вече като председател на околийския комитет във Воден е арестуван и осъден на доживотен затвор в [[Бурса]]. Освободен е по време на [[Хуриет]]а. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за подпредседател на Бюрото на конгреса.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за представител на Битолския вилает в Съюзния съвет.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с [[Георги Попхристов]], [[Александър Евтимов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Аце Дорев]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref> След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.<ref>Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.</ref>
 
Взема участие във войните за национално обединение като военен лекар и е произведен в чин санитарен подполковник. След войните става активен член на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]<ref>Илюстрация Илинден, бр.104, стр.5-6</ref>.