Законник на Хамурапи: Разлика между версии

Запазили са се клинописни плочки, откъдето личи, че Хамураби и неговите наследници на престола са издавали царски укази, от които представителите на царската власт да се ръководят при гледането на съдебни дела. В едно писмо на царя до негов чиновник той му заръчва да произнесе присъда в съответствие с указите, с които разполага. Тези Царски укази, които понякога видоизменят съдържанието на общоприетите закони, отсъждат кой от правните актове на два града да бъде приложен или постановяват дали някой закон наистина е обезсилен, явно са в основата на такъв внушителен документ като Кодекса на Хамураби -и наистина, както личи, сърцевина на Кодекса са не абстрактни декрети, а различни решения в конкретни правни казуси. От протоколите на множество съдебни заседания, се вижда, че принципите, залегнали в законите на Хамураби, са спазвани във Вавилония повече от хилядолетие след неговата смърт. Да вземем например едно дело, гледано чак през 527 г. пр. р. Хр. Четирима работници са изправени пред Събранието на Урук по обвинение, че са откраднали две патици, собственост на храма, и делото е гледано в присъствието не само на двамата управители на храма, но и на представители от престолния град. Човек би си казал, че едва ли си е струвало да се вдига толкова шум заради кражбата на две патици. Ако обаче се обърнем към законите на Хамураби, ще разберем защо е станало така. Параграф шести от тях постановява, че ако някой открадне нещо, принадлежащо на бог или на двореца, той трябва да бъде умъртвен, а параграф осми гласи: ако някой е откраднал вол, овца, магаре, прасе или лодка и те принадлежат на бог или на двореца, крадецът трябва да заплати трийсеткратно стойността им. Кражба, извършена вътре в храма или двореца, е смятана за по-тежко престъпление, защото се възприема като кощунство. Оспорваният проблем в делото от 527 г. пр. р. Хр. явно е дали за престъплението трябва да се даде смърсмъртна присъда. Той възниква заради характера на показанията, дадени от подсъдимите, които заявяват "''Гмуркахме се в реката зад стената... скрихме двете патици, които убихме, в тинята''". Тоест те твърдят, че когато са извършили закононарушението, са се намирали на реката край стената на храма, с други думи, извън неговите земи. Показанията им са били приети и присъдата е по-лека трийсеткратно обезщетение.