Деций Траян: Разлика между версии

'''Гай Месий Квинт Деций Траян''' ({{lang-la|Gaius Messius Quintus Traianus Decius}}), известен в историята още като '''Траян Деций''', или '''Деций Траян''' е [[римски император]] през периода [[249]]–[[251]] година. Той е вторият император от балканските провинции; родом от [[Панония]], предците му вероятно имат италийски произход. Женен е за [[Херения Етрусцила]] от знатен италийски род. Има двама синасинове, също императори: [[Херений Етруск]] и [[Хостилиан]].

Съзнателен държавник, олицетворение на римските добродетели, Деций не съумява да оцени вярно както своите собствени способности, така и истинското положение на империята, която било съдено да ръководи към катастрофа. Остава в историята с масовите антихристиянски гонения и с поражението във войната срещу [[готи]]те, ставайки първияпървият император ,убит от варвари.

Отначало Деций служил като управител на [[Илирия|илирийските]] провинции, след това в [[Германия]] и [[Тараконска Испания]]. Веднъж бил [[консул]]. Има важно значение в политическия живот при [[Филип I Арабина]], когато става [[префект]] на град [[Рим]]. Около 245 г. Деций отново е начело на Дунавската армия. Когато през 248-249 г. управителяуправителят на [[Мизия]] [[Пакациан]] въстава срещу непопулярния император Филип, Деций е изпратен да потуши недоволството. При пристигането на Деций, легионерите убиват Пакациан, присъединяват се към Деций и го избират за император, въпреки нежеланието и първоначалната му съпротива.

След като предизвиква Филип Араб, който е разбит при [[Верона]], Деций влиза триумфално в Рим и е признат от [[Сенат]]а (септември-октомври 249 г.) за законен император. Тогава Деций приема името ''[[Траян]]'' в чест на „Най-добрия [[принцепс]]“ в историята и обявява, че ще управлява в съгласие със сенатското съсловие, за да възстанови морала и достойнството на римското общество. Обявява синовете си [[Херений Етруск]] и [[Хостилиан]] за цезари-съимператори.

От самото си възкачване Деций показва уважение към традициите на Сената и започва консервативна пропаганда в подкрепа на старинните добродетели, завещани от предците, [[Mos maiorum]] - доблестта и качествата, приети за идеал от древните римляни. Опитва се да възстанови поста [[цензор]], но избранияизбраният за такъв [[Валериан]] (бъдещият император) тактично отказва.

По времето на Деций в Рим е започнат строежастроежът на нови обществени бани на [[Авентин]]ския хълм (Thermae Decianae), завършени година след края на управлението му. Съдейки по оставените изображения и статуи, средата на 3III-ти век бележи връх на реализма в древноримското изкуство.

Стремейки се да върне западналия авторитет на държавната власт, Деций решава да наложи като задължителен за всички граждани и поданици, култа към бог [[Юпитер (бог)|Юпитер]] заедно с „Гения на Императора“. През януари 250 г. Деций издава едикт, с който задължава жителите на империята (с изключение на [[юдеи]]те) на определени дати да участват в официалните церемонии и публично да жертвопринасят тамян пред олтарите на храмовете, за благото и сигурността на империята и императора. В замяна на това поклонниците получават сертификат, че са изразили своята лоялност и почит към традиционната римска идеология. Повечето жители на империята изповядват различни култове и нямат нищо против да се подчинят. [[християнство|Християните]], наброяващи вече значителна маса, обаче отказват да отдават поколонениепоклонение на фалшиви за тях божества. Деций обявява непочитането на държавния култ за измяна срещу властта, което дава повод да бъдат предприети масови преследвания. Започва жестокото ''„Дециево гонение“'', в което мнозина загиват като [[мъченик|мъченици]], а този император добива злочестото име на [[Богоборство|богоборец]] в християнската традиция. В действителност, голяма част от християните се отказват от вярата си, по-късно приемайки я отново.

През същата година при Берое, около дн. [[Стара Загора]], римляните са изненадани неподготвени от значителна готска войска и са принудени да се оттеглят победени. С това пътят пред нашествениците е открит. Готите, водени от [[Книва]], се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град [[Филипопол]] (дн. [[Пловдив]]), е обсаден и превзет, може би благодарение на предателството на градоначалника [[Приск (узурпатор)|Приск]], който с подкрепата на варварите се обявява за император. Филипопол е унищожен с около 100 хил. души в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.

Докато готите подлагат Тракия на разграбване, в Рим сенаторът [[Юлий Валент Лициниан|Лициниан]] прави опит за преврат, но не среща подкрепа и е убит няколко дни по-късно. В началото на 251 г. узурпатораузурпаторът Приск също е убит. През това време Деций събира останалите войски, за да пресече изтеглянето на готите на север към Дунав.

Решаващата среща между римляните и готите се състои край [[Абритус]], дн. [[Разград]], на [[1 юли]] [[251]] г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги подмамват към непроходимите [[блато|блата]], недалеч от града. Там римските легиони затъват в [[кал]], придвижването им е затруднено и те се оказват заобиколени и обстрелвани от готската армия. В последвалото свирепо клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава, че синасинът му е убит от вражеска стрела, той заявява, че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за древноримска доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.

До края на сражението повечето от римляните, включително император Траян Деций и синът му [[Херений Етруск]], загиват. Смята се, че императораимператорът намира смъртта си вероятно удавен в блато. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.

[[Битка при Абритус|Битката при Абритус]] е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието, което води до колапс на държавата.